Мирела Димитрова е психолог, експерт с дългогодишен опит към Центъра за безопасен интернет. Работата ми в Центъра се изразяваше в консултиране и обучения на деца, младежи, учители, социални работници и родители по теми, свързани с безопасния интернет и това как да направим онлайн пространството едно по-приятно място, в което децата да намират полезна информация, като паралелно с това бъдат максимално защитени от рисковете, споделя тя. Колкото по-нашумял става интернетът, толкова повече хората имат нужда от подкрепа за справяне с различни ситуации в онлайн пространството, категоричен е психологът.
В поредица от публикации Мирела Димитрова коментира някои от най-разпространените видове опасности, дебнещи в интернет не само децата, но и възрастните, а също така говори за начините, чрез които можем да се предпазим от тях. Темата на следващата от тях е за фалшивите новини.

Фалшивите новини са интересен феномен, защото много хора не могат да преценят кога една статия в онлайн пространството съдържа достверна информация. Познавам мнозина, дори възрастни хора, които приемат за чиста монета всичко, което видят в интернет, и дори го разпращат към други потребители, за да споделят уж притеснителната новина.

Кои са белезите, че една статия е истинска или фалшива?

Един от най-характерните белези за фалшивата новина е голямо заглавие, което започва с „ШОК!“, „УЖАС!“ или „ТРАГЕДИЯ!“. Целта на тези заглавия е да предизвикат емоционална реакция и потребителят да кликне върху тях, генерирайки трафик към съответния сайт. Друго важно нещо е да се види дали самата статия има автор, защото всеки уважаващ себе си журналист би се подписал под своя труд. Също така, трябва да се внимава за датата, на която е публикувана дадената статия. Доста често, когато в Гугъл напишеш ключова дума, първото нещо, което излиза, е платено съдържание. Съответно, статията може да е от 2006 г., например. Често подобна информация започва да се споделя в социалните мрежи и настъпва пълна дезинформация.
Друг ключов момент е сайтът, от който получаваме информацията – едно е да четем новини от страницата на известна медия, съвсем друго е от „жълт сайт”. Съществува онлайн приложение, нареченоWOT, което е на принципа на светофара – W е червено, O е жълто, а T е зелено. Когато се инсталира на телефона, ако сайтът, който посещаваме, е надежден (в него потребителите откриват достоверна информация), светва зелено кръгче, точно до линка. Ако според потребителите информацията, която той предлага, е съмнителна, светва жълто, а ако те са заявили, че сайтът е с фалшиви новини – червеното кръгче идентифицира това.

Надежден източник ли е Уикипедия?

Допреди години Уикипедия се смяташе за един от източниците с най-достоверна информация в глобален мащаб. Нещата, обаче, стоят по съвсем различен начин. Реално, там всеки един човек може да създава и редактира съдържание – което автоматично го прави ненадеждно. Важно е, когато четем нещо в интернет, да го сравним с поне два-три източника – било то в интернет или не.