Валентин Минков е психолог, който над 15 години работи в Превантивно-информационния център по зависимости в Плевен. Ето какво обясни той за възможностите да се мотивират за лечение хората, употребяващи наркотични вещества.



– Г-н Минков, как да реагират близките на хората с проблемна употреба на наркотици, за да намерят изход от ситуацията?

– Много е важно да запазим спокойствие, когато научим за употребата на наркотични вещества от наш близък. Защото хората със зависимост към хазарта или към психоактивни вещества са силно емоционални. Те са като махало, което се люлее от едната в другата крайност – от агресията, от силната емоция, от напрежението, до самообвиненията и несигурността. Ролята на близките и на специалистите е колкото се можем да оберем тази голяма амплитуда на люлеене така, че човекът да бъде балансиран, доколкото е възможно. За да можем да мотивираме зависимия да се лекува, преди всичко трябва да сме убедени за пътя, по който е нужно да тръгне и да извърви. Ето защо е важно близките да са наясно през какви стъпки трябва да се мине, за да бъде ефективно лечението. За съжаление, лечението няма да протече само за десет дни. Същинското лечение на хора, които са формирали зависимост към психоактивни вещества, трае толкова, колкото е периодът на активната употреба. Ако човек е употребявал системно опиати или стимуланти две години, за да се освободи от зависимостта или поне да стигне до емоционален и физически баланс, са му нужни също две години. В момента изключително

АКТУАЛНА Е УПОТРЕБАТА НА СТИМУЛАНТИ

В България сме в сериозен пик на употребата им. За съжаление, спирането на стимулантите изисква медицинска подкрепа. Човек, който спира стимулантите, често изпада в гранично състояние, свързано с опасност за неговия живот и здраве. Това е така наречената амфетаминова психоза или параноя. Затова човек, употребявал системно стимуланти, трябва да спре под лекарско наблюдение. Зависимият трябва да бъде настанен в отделение по зависимости и там да се направи качествен детокс.

– Как да мотивираме човек да спре употребата и да се лекува?

– Наясно сме, че човекът, стигнал до системна употреба на наркотични вещества, е обсебен от тях. Връзката с наркотичното вещество е по-силна, отколкото с неговите близки. Все едно да вземете на едно дете любимата му играчка в момент, когато се е заиграло с нея. Затова неминуемо ще има съпротива. Зависимият ще опитва да удължи периода на употреба. Ще започне да убеждава близките, че употребата на психоактивни вещества е епизодична, че той владее и управлява процесите. Повечето родители се поддават на тази манипулация и оставят детето си да реши само кога да спре употребата. Но нека обаче бъдем реалисти. Изключително

ТРУДНО Е ЧОВЕК ДА СПРЕ САМ УПОТРЕБАТА

на наркотични вещества. Познавам над 500 човека с формирана зависимост към психоактивни вещества и хазарт. За 90% от всички, дошли да потърсят помощ в кабинета, мотивацията е отвън, под натиск. Това означава, че или са били принудени от обстоятелства, които не зависят от тях, или родителите са поставили ултиматум, че повече няма да търпят, или са имали неблагоприятни преживявания от употребата на наркотични вещества, или са влезли в състояния на безпомощност или са започнали да усещат негативните резултати на употребата върху здравето си, или са имали проблеми със закона. Болшинството употребяващи наркотични вещества, са склонни да извършат и престъпления, за да си набавят средства за наркотиците.

– Как да подходим, че да провокираме зависимия да търси път да се справи с проблемната си употреба?

– Близките трябва да потърсят помощ от специалист, с който да се ориентират в ситуацията. Първо трябва да се направи оценка на етапа, в който се намира употребяващият наркотици. Трябва да се оцени и толерансът – поносимостта към наркотичните вещества, количествата и начина, по който ги взима. Оттук се тръгва, за да се намери ефективното решение. Когато близките на зависимите разберат за употребата, обикновено изпадат в шок. Започват да се чувстват непълноценни родители и се измъчват от вина към децата си. Проблемът обаче невинаги е в родителите. За съжаление, в България употребата на наркотични вещества не е събитие, не е рядкост. Голяма част от обществото употребява редовно наркотични вещества. По статистика, България е на първо място в Европейския съюз по начало на употреба на наркотични вещества – деца

НА 12 – 13 ГОДИНИ ЗАПОЧВАТ ДА ПУШАТ МАРИХУАНА

Две трети от всички юноши и млади хора, които завършват средното си образование, са опитвали поне веднъж наркотични вещества. Проблемът е повсеместен. Първата стъпка, която препоръчвам, за да се мотивира зависимият да се лекува, е родителите или близките да потърсят помощ от специалист по зависимости. Заедно с него те трябва да направят стратегия за въздействие върху човека с проблемна употреба. След това е редно това да се обсъди със самия зависим, да се потърсят варианти и възможности. В този момент родителите не трябва да се поддават на емоциите и чувствата. Защото хората, употребяващи наркотични вещества, умело манипулират близките си чрез чувството за вина. Понякога се стига до парадокс родителите да подарят автомобил на зависимия, за да изкупят вината си. Но този автомобил се превръща в средство за извършване на противообществени прояви и престъпления, каране в нетрезво състояние, катастрофи. Така че, първо правите план и стратегия с помощта на специалист по зависимости, и второ – го следвате. Не е уместно да търсите разговор със зависимия, когато е под въздействие на наркотичните вещества. Начинът за прием в комуна е само доброволен. Човекът, който има проблем, трябва сам да пожелае да влезе в комуната. Често зависимият се опомня и иска да излезе от състоянието си само когато се сблъска с последиците от своята проблемна употреба. Докато зависимият има възможност да лавира и не е притиснат от обстоятелствата, той ще продължи да употребява наркотични вещества.

Интервю на Мара Калчева, публикувано във вестник „Доктор“