За повечето пушачи първата цигара за деня не е толкова удовлетворяваща без чаша кафе. Това може да е нещо повече от сутрешен навик: химичните съединения в печените кафеени зърна могат да помогнат за облекчаване на ефектите от сутрешния никотинов глад, установиха изследователи от Университета на Флорида. В клетъчно-базирано проучване изследователите идентифицираха две съединения в кафето, които пряко засягат определени високочувствителни никотинови рецептори в мозъка. При пушачите тези мозъчни рецептори могат да бъдат свръхчувствителни след спиране на никотина.

Наскоро публикуваните констатации все още не са тествани при хора, но са важна стъпка към по-добро разбиране как кафето и цигарите влияят на никотиновите рецептори в мозъка, казва проф. Роджър Л. Папке, професор по фармакология. Кофеинът е съставката на кафето, която подобрява усещането за повечето хора, но пушачите могат да получат друг вид стимулация. „Много хора харесват кофеина сутрин, но в кафето има и други молекули, които могат да обяснят защо пушачите искат кафето си“, споделя проф. Папке.

Изследователите прилагат разтвор на тъмно изпечено кафе върху клетки, които експресират конкретен човешки никотинов рецептор. Органично химично съединение в кафето може да помогне за възстановяване на дисфункцията на никотиновите рецептори, която води до никотинов глад при пушачите, заключават изследователите. Констатациите водят проф. Папке до по-широка хипотеза: едно от съединенията в свареното кафе, известно като n-MP, може да помогне за потискане на сутрешния никотинов глад.

Ученият коментира, че е заинтригуван от идеята, че зависимите от никотин пушачи свързват употребата на тютюн с кафе сутрин и алкохол вечер. Докато ефектът на алкохола върху никотиновите рецептори в мозъка е щателно проучен, взаимодействието на рецепторите с кафето е проучено по-малко. „Много хора търсят кафе сутрин заради кофеина. Но дали кафето действа по друг начин на пушачите? Искахме да знаем дали има други неща в кафето, които влияят на никотиновите рецептори на мозъка“, казва още той. Констатациите осигуряват добра основа за поведенческите учени, които биха могли да проучат допълнително въздействието на никотина при животински модели. Финансирането на изследването е осигурено от Националния здравен институт.

Източник: ScienceDaily