Децата, преживели лишения, са по-склонни да правят по-импулсивни избори, които могат да доведат до пристрастяване в по-късен етап от живота си. Импулсивността – предпочитанието за незабавно удовлетворение, е свързано, например, с консумацията на повече храна, особено нездравословна и силно калорична. Проучванията показват, че децата, които са живели в бедност и продоволствена несигурност, обикновено имат по-висок индекс на телесна маса като възрастни. Изследователи от Училището по психология към Университета Астън са открили връзка между лишенията в детството и импулсивното поведение, което води до пристрастяване по-късно в живота. Констатациите, които са кулминация на шест години изследвания, също доказват допълнителна връзка между импулсивността, затлъстяването и кризата с разходите за живот.

Професор Ричард Тъни, ръководител на Факултета по психология в Университета Астън, публикува проучване в Scientific Reports, където доказва, че децата, които изпитват лишения, правят по-импулсивни избори. Екипът му изследва 146 деца на средна възраст осем години, живеещи в някои от най-бедните райони на Англия, и ги сравнява с деца, живеещи в някои от най-богатите квартали. На децата е даден избор между това да вземат вкъщи малка сума пари (например 1 паунд) или да получат 10 паунда на седмица или дори година по-късно. Колко дълго човек е готов да чака за по-голямата сума пари може да се използва за изчисляване на „сконтов процент“, който показва колко времето за чакане намалява стойността на парите. Един импулсивен човек може да предпочете 1 паунд сега, защото стойността на 10 паунда за шест месеца е „намалена“ до по-малко от 1 паунд в момента. Установено е също, че работата на човек предсказва изборите, които прави. Възрастните, работещи в технически или рутинни професии, като механици или чистачи, са избрали да получават по-малки суми пари, отколкото да чакат по-големи суми в сравнение с хората в професионални професии, като инженери или учени.

„Импулсивността не само предсказва затлъстяването. Тези открития ни казват много за това защо хората, живеещи в по-бедните райони, са склонни да живеят по-нездравословно от тези в богатите райони. Хората, които изпитват лишения като деца, са по-склонни да изберат да правят неща, които, въпреки че могат да бъдат приятни в краткосрочен план, са нездравословни в дългосрочен план. Това включва преяждане, приемане на наркотици, пушене на цигари и хазарт“, обобщава проф. Тъни. „Знаем също така, че импулсивността може да помогне да се обясни защо някои хора стават зависими, докато други хора могат да избегнат някои от по-вредните ефекти на наркотиците и алкохола. Лишението е един от многото фактори, които могат да доведат до импулсивно поведение през целия живот на човека. Генетиката също играе роля в импулсивността. Политиците не могат да направят нищо за гените на даден човек, но могат да повлияят на дългосрочното психическо и физическо здраве на нацията чрез минимизиране на детската бедност. Неуспехът да се направи това ще има дългосрочни последици за децата, преживяващи днешната криза на разходите за живот“, коментира още ученият.

Източник: Newswise