Многобройни проучвания през последните 25 години показват, че храните с високо съдържание на захар и други силно приятни храни – често ултрапреработени – действат върху мозъчните мрежи по начини, подобни на други пристрастяващи вещества. Получените промени в мозъка подхранват по-нататъшно желание за веществото и прекомерна употреба – в този случай, силно възнаграждаваща храна. Клинични проучвания показват, че хората с пристрастяваща връзка с храната проявяват отличителните признаци на разстройство, свързано с употребата на вещества.
Проучванията показват също, че за някои хора желанието за вкусни храни далеч надхвърля нормалното желание за лека закуска и всъщност е признак на пристрастяващо поведение. Едно проучване установява, че сигналите, свързани с приятни храни, активират центровете за възнаграждение в мозъка, а степента на активиране предсказва наддаване на тегло. С други думи, колкото по-голяма е силата на хранителния сигнал, за да привлече вниманието на човек, толкова по-вероятно е той да се поддаде на желанието за нея. Многобройни проучвания също така установяват, че внезапното прекратяване на диета с високо съдържание на захар може да причини абстиненция, подобно на това , когато хората отказват опиоиди или никотин. Установено е също, че прекомерното излагане на храни с високо съдържание на захар намалява когнитивната функция и причинява увреждане на префронталния кортекс и хипокампуса, частите на мозъка, които отговарят за изпълнителния контрол и паметта. В друго проучване, когато на хора със затлъстяване е била дадена храна и им е било казано да се противопоставят на желанието си за нея като я игнорират или мислят за нещо друго, техните префронтални кортекси са били по-активни в сравнение с не-затлъстели индивиди. Това показва, че за групата със затлъстяване е било по-трудно да се бори с желанието си за нея.
Източник: Medical Xpress