Етикет: мозък

Какво кара някого да продължава да употребява алкохол, дори това да вреди на здравето, взаимоотношенията и благополучието му? Ново проучване на Scripps Research предлага важна насока: малък регион на мозъка в средната линия играе ключова роля в начина, по който животните се учат да продължат да пият, за да избегнат стреса и страданието от абстиненцията. Екипът учени се фокусира върху набор от мозъчни клетки в паравентрикуларното ядро на таламуса при плъхове. Установено е, че този регион става по-активен, което води до силно рецидивиращо поведение, когато плъховете се научават да свързват стимулите от околната среда с облекчаването на симптомите на абстиненция от алкохола. Чрез осветяване на този мозъчен път, изследването хвърля светлина върху една от най-упоритите характеристики на пристрастяването - пиенето не за удоволствие, а за да се избегне болката - и в крайна сметка би могло да доведе до нови лечения за разстройства, свързани с употребата на вещества, както и за други неадаптивни поведения, включително тревожност.„Това, което прави пристрастяването толкова...

Многобройни проучвания през последните 25 години показват, че храните с високо съдържание на захар и други силно приятни храни – често ултрапреработени – действат върху мозъчните мрежи по начини, подобни на други пристрастяващи вещества. Получените промени в мозъка подхранват по-нататъшно желание за веществото и прекомерна употреба – в този случай, силно възнаграждаваща храна. Клинични проучвания показват, че хората с пристрастяваща връзка с храната проявяват отличителните признаци на разстройство, свързано с употребата на вещества.Проучванията показват също, че за някои хора желанието за вкусни храни далеч надхвърля нормалното желание за лека закуска и всъщност е признак на пристрастяващо поведение. Едно проучване установява, че сигналите, свързани с приятни храни, активират центровете за възнаграждение в мозъка, а степента на активиране предсказва наддаване на тегло. С други думи, колкото по-голяма е силата на хранителния сигнал, за да привлече вниманието на човек, толкова по-вероятно е той да се поддаде на желанието за нея. Многобройни проучвания също така установяват, че внезапното прекратяване на диета с високо съдържание...

Екстремните случаи на стрес могат да причинят трайни промени в самия мозък. Това би могло да направи някои хора по-уязвими към пристрастяване, заключава проучване на Университета на Мисисипи. Науката отдавна свързва стреса с риска от злоупотреба с вещества, но проучването може би е открило причина за връзката. Прозренията на проучването биха могли да обяснят защо някои хора са по-уязвими към разстройства, свързани с употребата на вещества, и да насочат към по-добра превенция или по-целенасочено лечение.„След преживяване на повтарящ се стрес, нещо се променя в мозъка“, казва доц. Алберто дел Арко Гонзалес. „Стресът е физиологична реакция. Предполага се, че се стресираме от време на време и след това се възстановяваме от него. Но този вид повтарящ се, интензивен стрес произвежда ефекти, които могат да продължат дълго време. Това е важното, защото може да е началото на преход от здрав мозък към мозък със зависимост, разстройство, свързано с употребата на вещества, или друго психично разстройство“.Екипът е изследвал както дългосрочните, така и краткосрочните...

Много хора се борят да спрат да пият, да се откажат от пушенето или да устоят на безкрайното скролване в телефоните си Пристрастяването засяга милиони животи, но често се разбира погрешно като лична слабост или морален провал. В действителност, пристрастяването се корени в древната архитектура на човешкия мозък. Изследователи от Станфордския медицински университет изследват как нашият еволюционно проектиран мозък, търсещ награди, може да бъде "отвлечен" от пристрастяване. „Имаме стар мозък в нова среда“, казва д-р Кийт Хъмфрис, професор по психиатрия и изследовател на зависимостите в Станфордския медицински университет. „Тази уязвимост не е имала голямо значение за 99,9% от човешката еволюция, докато глобалната търговия и индустриалната химия не направиха силно пристрастяващите вещества леснодостъпни. Оказва се, че пристрастяването не е недостатък в човешкия дизайн. То е непредвидена последица от система за оцеляване, изградена да търси награди.В продължение на хилядолетия човешкото оцеляване е зависело от стремежа да търсим удоволствие и да избягваме болката. Когато правим нещо полезно – например да се храним, когато...

Употребата на марихуана за развлекателни цели стана по-често срещана през последните години. Но някои изследвания показват, че консумацията на канабис може да има отрицателни ефекти върху тялото, особено върху мозъка. Скорошно френско проучване предполага, че употребата на канабис повишава риска от инфаркт и инсулт повече от кокаина, докато канадско проучване установи, че рискът от деменция е свързан с употребата на канабис при по-възрастни хора. В интервю за Fox News Digital, д-р Даниел Амен - психиатър, специалист по образна диагностика на мозъка и основател на Amen Clinics в Калифорния - потвърждава, че е ясно, че хората, които употребяват марихуана, имат по-нисък кръвен поток в мозъка си, според десетилетия образна диагностика на мозъка , извършвана в неговите клиники.Тези открития – заедно с връзките между марихуаната и сърдечните заболявания – са подкрепени от други скорошни изследвания. „Лъгаха ни, че марихуаната е безвредна, че марихуаната е добро лекарство“, казва Амен. „Тийнейджърите, които я употребяват, или хората на 20 години, имат по-висока честота на тревожност,...

Имунната система е защитникът на тялото. След откриване на потенциална заплаха, като например бактериална или вирусна инфекция, здравата имунна система ще атакува чуждия нашественик. Това, което много хора не осъзнават, е, че мозъкът ни има своя собствена уникална имунна система, съставена от клетки, наречени микроглия, които играят съществена роля за поддържането на мозъчната функция. Предишни изследвания са показали, че консумацията на алкохол сигнализира за потенциална заплаха за имунната система на мозъка и активира микроглията, за да инициира възстановителни функции. Сега ново проучване, ръководено от Йейл, публикувано в Biological Psychiatry, разкрива изненадващо откритие: жените с разстройство, свързано с употребата на алкохол, имат по-ниски нива на микроглия в сравнение със здравите жени. Това не е така при мъжете.Разстройствата, свързани с употребата на алкохол, са във възход сред жените. Тази тенденция е особено тревожна, тъй като жените, които пият, са изложени на непропорционално по-голям риск от мозъчно увреждане, когнитивни дефицити и редица други нежелани реакции, когато консумират по-малки количества алкохол, в сравнение с...

Проф. д-р Матиас Бранд от университета в Дуисбург-Есен и неговият екип искат да разберат какво се случва в съзнанието на хората, които са пристрастени към Интернет. От 2020 г. насам учените търсят основни психологически и невробиологични процеси. Сега те публикуват първоначалните си открития относно функциите на самоконтрол в Американския журнал по психиатрия. Изследователите пишат, че хората с пристрастяваща употреба на Интернет средно се нуждаят от повече време, за да блокират разсейващите фактори и да вземат рисковани и импулсивни решения по-често, отколкото хората без симптоми на пристрастяване. Групата с патологична употреба също така прави средно повече грешки в задачи, където се изисква от тях да реагират или да не реагират на визуални стимули, свързани с Интернет.Въпреки че това е в нормалните граници, има значителна разлика в сравнение с контролната група - дори когато се вземат предвид ефекти като възраст, интелигентност и психопатологични симптоми като депресия. „Нашите открития досега показват, че определени модели на мислене и поведение – особено тези, свързани със...

Злоупотребяващите с алкохол имат повишен риск от мозъчни лезии, наречени хиалинова артериолосклероза, признаци на мозъчно увреждане, които са свързани с проблеми с паметта и мисленето, според проучване, публикувано на 9 април 2025 г. онлайн в Neurology, медицинското списание на Американската академия по неврология. Проучването не доказва, че тежкото пиене причинява мозъчно увреждане; показва само асоциация. „Честата консумация на алкохол е основен проблем за здравето в световен мащаб, свързан с нарастващи здравословни проблеми и смърт“, казва авторът на изследването д-р Алберто Фернандо Оливейра Хусто от Медицинския факултет на Университета на Сао Пауло в Бразилия. "Разгледахме как алкохолът влияе на мозъка, когато хората остаряват. Нашето изследване показва, че тежката консумация на алкохол уврежда мозъка, което може да доведе до проблеми с паметта и мисленето“, допълва той.Проучването включва 1781 души на средна възраст 75 години по време на смъртта им. На всички са направени мозъчни аутопсии. Учените са изследвали мозъчната тъкан, за да търсят признаци на мозъчно увреждане, включително хиалинова артериолосклероза. Те също...

Ново проучване, публикувано в JAMA Psychiatry, хвърля светлина върху това как употребата на канабис е свързана с промени в мозъка, които са свързани с развитието на психоза. Използвайки техники за изобразяване на мозъка, изследователите са открили индивиди с разстройство, свързано с употребата на канабис. Тези, които са употребявали канабис често и за продължителен период от време, показват признаци на по-високи нива на допамин в същия регион на мозъка, който е свързан с психозата. Това проучване е проведено в Лондон, Онтарио и ръководено от изследователи от Изследователския институт на Лондонския център за здравни науки и Западното училище по медицина и дентална медицина Шулих. Предишни данни показват, че спешните отделения в цяла Канада все по-често приемат пациенти с психоза след легализирането на канабиса.„Вече имаме доказателства, които показват права връзка между канабиса с допамин и психоза, която никога не е била показвана преди, и е изключително важно клиницистите, пациентите и семействата да работят заедно, за да прекъснат тази линия“, казва проф. Лена Паланияпан....

Медици ще поставят импланти в мозъците на алкохолици и опиоидно зависими в опит, целящ да тества използването на електрически импулси за борба с желанието за алкохол и наркотици. Техниката вече се използва, за да помогне на пациентите да контролират някои от ефектите на болестта на Паркинсон, депресия и обсесивно-компулсивно разстройство. Сега група лекари и изследователи – от университетите Кеймбридж и Оксфорд и Кралския колеж в Лондон – се подготвя да използват дълбока мозъчна стимулация, за да се опита да намали копнежа на зависимите и да повиши техния самоконтрол.„Дълбоката мозъчна стимулация действа като пейсмейкър“, казва за Observer главният изследовател на проекта проф. Валери Вун от психиатричния отдел на Университета в Кеймбридж. "Точно както можем да използваме пейсмейкър, за да стабилизираме анормалните електрически ритми в сърцето на човек, ние вярваме, че можем да използваме мозъчен имплант, за да действаме като пейсмейкър и да нормализираме девиантните електрически мозъчни ритми, които са свързани с пристрастяването. Това проучване ще покаже дали това е практична идея“,...