Поредна година продължават успешните съвместни дейности, реализирани от Превантивно-информационния център по зависимости в Плевен и Местната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните в Долна Митрополия. За постигнатото дотук, предизвикателствата в работата и това, което предстои, разговаряме със секретаря на комисията Мариана Илчева.

– Г-жо Илчева, разкажете ни повече за съвместната работа между МКБППМН – Долна Митрополия и ПИЦ – Плевен.

– Започнахме съвместна работа през учебната 2017-2018 г. Поводът беше един сигнал във връзка със съмнение за употреба на марихуана от страна на ученици до осми клас. Така се срещнах с психолога от ПИЦ – Плевен Валентин Минков, като споделих с него за случая и заявих желание за съвместна работа. Тогава той пусна анкети сред ученици от седми и осми клас от Тръстеник и Долна Митрополия. Именно там са големите училища в общината, където е възможно подобно нещо, докато в по-малките нямаме такъв проблем. Г-н Минков направи изводи след проведените анкети, като решихме да организираме две обучения с ученици от двете населени места, а също така и родителски срещи. Обученията с младежите се проведоха през април по метода „Връстници обучават връстници“, а през лятото психологът проведе индивидуални срещи с деца от Тръстеник, които изявиха такова желание на базата на срещите, в които се включиха.

Продължихме да работим заедно с ПИЦ – Плевен и през учебната 2018-2019 г., когато заедно реализирахме обучение в базата на Общинския център за извънучилищни дейности в Байкал. Там се проведоха две обучения на обучителните групи, след което децата влязоха в ролята на обучители в своите класове. През втория срок работата ни отново бе фокусирана върху темата за употребата на наркотици, като заложихме и тази за превенцията на рисковото сексуално поведение и ранните бракове съвместно с д-р Красимир Романов. Тогава се реализира и едно обучение съвместно с група ученици от ДФСГ „Интелект“ – Плевен, проведено отново в Байкал и прието много радушно от всички участници. Децата подготвиха реферати, посветени и на наркоманиите, и на сексуалното възпитание, а в офиса на ПИЦ – Плевен участваха в среща с младеж, употребявал наркотици. Всички останаха изключително впечатлени от чутото, имаше много коментари, като за срещата децата разказваха и пред своите съученици. През тези две години съвместно и с ЦОП – Долна Митрополия организирахме хепънинги, които преминаха под мотото „Не на дрогата!“ и „Не на ранните бракове!“.

През втория учебен срок на миналата година започнахме срещи с ученици от шестите и седмите класове в училищата в Тръстеник и Долна Митрополия, а през лятото дейността ни продължи в част от читалищата на територията на общината – в Ореховица, Ставерци и Горна Митрополия, като на финала отново организирахме хепънинги. През тази учебна година започнахме работа по темата „Развитие на социални умения, като превенция на рисковото поведение“ по Националната програма за превенция употребата на наркотични вещества чрез развитие на умения сред ученици от 5-7 клас. Участие в първото ни обучение взеха ученици от Долна Митрополия и Горна Митрополия, а идеята ни до края на учебната година е постепенно да се включат деца от всички населени места в общината.

– Какви, според вас, са предимствата на тези изнесени обучения, които организирате?

– Тези обучения са съвсем различни от провежданите в класните стаи и за мен са много по-добър вариант. Децата от малките населени места излизат по-рядко от града или селото, в което живеят, а така имат възможността да се срещнат с други свои съученици. Освен това, базата в Байкал предоставя чудесни условия, а в рамките на обучението децата имат достатъчно свободно време, в което се занимават с различни интересни неща. Така, от една страна, постигаме целите на обучението, а от друга създаваме интерес у учениците. Това стана ясно и от попълнените от децата анкети, а и от споделеното с нас. Надявам се наученото от тях да бъде приложено в конкретен случай и в училище.

– Къде смятате, че се работи по-трудно – в по-малките или в по-големите населени места?

– Като цяло работим трудно. Една от причините е, че много от родителите работят в чужбина и децата са поверени на грижите на бабите и дядовците, които в повечето случаи не са в състояние да се справят. Факт е, че в Долна Митрополия и Тръстеник има повече деца, които желаят да участват в извънкласни мероприятия, докато по селата обикновено разчитаме на едни и същи ученици.

А кои са проблемите, с които най-често се сбъсквате в работата си?

– Един от най-честите проблеми е свързан с нередовното посещение на училище. Също така, асоциалните прояви, като агресия под различни форми. В училищата се наблюдава все повече агресия и то проявена от малки деца, дори от такива във втори клас. Отдавам това на безотговорното отношение на част от родителите, които смятат, че единствено училището трябва да възпитава децата. За жалост, ангажиментите на много от тях са сведени единствено до задоволяване на потребностите на децата им, свързани с облекло и храна. Другите неща остават на заден план.

– Ще продължат ли и занапред съвместните ви дейности с ПИЦ – Плевен?

– Със сигурност. Защото каквито и да са проблемите в училищата, това са едни от дейностите, които влияят в положителен план. Надявам се също и занапред да продължим да срещаме подкрепа от различни институции, като читалищата например. В община Долна Митрополия читалищната дейност е доста активна, което позволява там да се работи добре с децата.