С връчване на сертификати успешно приключи реализацията на двугодишния проект „Развитие на социални умения“ по модела „Връстници обучават връстници“, финансиран от Местната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните към Община Левски със съдействието на Превантивно-информационния център по зависимости в Плевен. В проекта се включиха ученици от шести и седми клас от СУ „Крум Попов“ и ОУ „Максим Горки“ в Левски и от ОУ „Неофит Рилски“ – Обнова.

По време на първата година от дейностите по проекта фокусът бе върху превенция на употребата на наркотични вещества. Бяха подбрани деца от трите училища, като първото обучение се проведе в Шипково. Учениците подготвиха съответните материали и се включиха в обучение за презентаторски умения, след което представиха пред своите съученици презентации, посветени на легалните и нелегалните наркотични вещества.

Второто надграждащо обучение, провело се на базата на Общинския център за извънучилищни дейности и занимания по интереси в Байкал, бе посветено на репродуктивното и сексуално здраве, като отново след него участниците в проекта представиха своите знания пред съучениците си. Идеята е децата, участвали в този проект, да бъдат основата за създаване на Младежки доброволчески клуб, който да работи на територията на община Левски.



Петя Чолакова, главен експерт „Образование, култура и спорт“ в Община Левски и зам.-председател на МКБППМН – Левски: Ще се радвам да продължим съвместната си дейност с ПИЦ – Плевен

Децата бяха безкрайно заинтригувани от проекта, тъй като изучаваха неща, които живо ги вълнуват. В него бяха засегнати различни теми за превенция на зависимостите, превенция на ранните бракове и рисковото сексуално поведение. Обучаваха се деца, които след това обучаваха своите връстници. Когато говори човек на твоята възраст, се възприема по-лесно, отколкото, когато назидателно го чуеш от по-възрастен човек. Общуването на местата, на които се проведоха обученията, даде възможност на децата да се опознаят, да създадат нови контакти и приятелства, което също беше много полезно. Още повече, че се срещнаха деца от различни по големина училища, което не означава, че те са подготвени по различен начин или пък мислят различно по проблемите, които бяха дискутирани. Децата имат нужда да излязат от училищната среда, да се срещат със свои връстници, имат нужда чрез игра, по неформален начин, да приемат информацията, която им е необходима.

Изключително щастие за тях е да работят с психолога от ПИЦ – Плевен Валентин Минков, който успява да им влезе под кожата и да създаде едни близки и приятелски контакти с тях. Така че, аз съм изключително удовлетворена от реализацията на този проект и като заместник-председател на МКБППМН – Левски ще се радвам да продължим нашата съвместна работа. Вече сме планирали следващи съвместни проекти, които все още не са стартирали, а и няма как да започнат в настоящата ситуация.

Смело ще заявя, че разполагаме с достатъчно средства, като оползотворяваме всяка една стотинка за работа с децата от община Левски, тъй като за нас превантивната дейност е от огромно значение. Надявам се, че времето ще ни даде възможност да реализираме още проекти. Интернет си е интернет и дистанционното обучение вероятно има своите положителни страни, от гледна точка на това, че детето се съсредоточава по-добре, когато е само пред компютъра или заради това, че може да разчита на помощ от родители си, но за мен това едва ли е най-доброто решение. Защото така младежите губят личния контакт, който за мен е от съществена важност. Не е въпросът да се зубрят някакви знания, а те да се възприемат и осъзнават.


Хортензия Морозова, преподавател в ОУ „Неофит Рилски“ – Обнова: Учениците останаха изключително доволни от изнесените обучения


Децата бяха много активни и подходиха изключително отговорно към поставените им задачи. Ние имахме най-голяма активност през миналата година – с проучване, анкетиране, работа с родители, организиране на дискусионни кръгли маси. Децата се включиха с много ентусиазъм не само при подготовката на презентациите, но се интересуваха и от странична литература по дискутираните теми. Сред най-интересните въпроси за тях бе този за влиянието на енергийните напитки. Направихме проучване в трети, четвърти, пети, шести и седми клас, като резултатите от него бяха доста стресиращи. При повторното проучване, обаче, се оказа, че има ученици, които са спрели употребата на енергийни напитки, както и родители, които са забранили на децата си да ги използват. Явно резултатът от обучението бе налице и всички бяха много възхитени от постигнатия успех. Особено сред най-малките, при които резултатите от първата анкета бяха най-притеснителни.

Мога да споделя, че участниците в проекта работиха с учениците от цялото училище, с изключение на най-малките. Всички останаха изключително доволни от изнесените обучения. Като ученици от селско училище, първоначално децата бяха много стеснителни, но още след първата среща успяха да преодолеят това притеснение и нещата тръгнаха в съвсем друга посока. Те придобиха нужното им самочувствие и демонстрираха, че действително знаят и могат много неща. Допълнително, това им даде увереност и започнахме участие и в други проекти – дори на международно ниво.

Останах възхитена и от нагласата и отношението на родителите, които винаги се отзоваваха, когато имаше нужда, като по този начин и самите те бяха ангажирани в проекта.