Мирела Димитрова е психолог, експерт с дългогодишен опит към Центъра за безопасен интернет. Работата ми в Центъра се изразяваше в консултиране и обучения на деца, младежи, учители, социални работници и родители по теми, свързани с безопасния интернет и това как да направим онлайн пространството едно по-приятно място, в което децата да намират полезна информация, като паралелно с това бъдат максимално защитени от рисковете, споделя тя. Колкото по-нашумял става интернетът, толкова повече хората имат нужда от подкрепа за справяне с различни ситуации в онлайн пространството, категоричен е психологът.
В поредица от публикации Мирела Димитрова коментира някои от най-разпространените видове опасности, дебнещи в интернет не само децата, но и възрастните, а също така говори за начините, чрез които можем да се предпазим от тях. Последната от тях е посветена на „Синия кит“ и Момо.

Твърденията за съществуването на опасни, дори смъртоносни приложения онлайн, са по-скоро фалшиви новини. Такъв е и случаят с добилата популярност преди време игра „Син кит“. Според различни източници, това е приложение с 50 нива, като всяко следващо е по-сложно и трудно изпълнимо. Интересното бе, че доста социални и традиционни медии с утвърдени имена заявиха за смъртоносни случаи с деца, които са я играли и това повлия на хората в обществото да повярват в него. Реално не съществува приложение, което да те кара да се самоубиваш или пък да убиваш свои роднини. Това беше една непроверена фалшива новина, която много бързо се разпространи, заради негативния емоционален афект, който създава.

Колкото до Момо, той е една карикатура, която е направена с Фотошоп от група приятели, за да се шегуват един с друг. Днес всеки може да си изтегли от Гугъл картинка на Момо, да си направи профил с нея и след това да се шегува с приятелите си.
Говорейки за тези приложения, трябва да отбележим, че в случая е много важна връзката между децата и родителите. В един момент децата предпочитат и прекарват повече време в онлайн пространството, което е нормално, защото там са приятелите им, интересното онлайн съдържание и игрите. Родителите вече не са чак толкова интересни и ако до определена възраст няма изградена доверителна връзка между родителите и децата, възрастните не могат да очакват да им бъде споделяно за онлайн живота на децата им – дали са тормозени, тормозят някого или пък просто са наблюдатели в група за онлайн тормоз. Препоръката ми към родителите би била да се опитат да прекарват максимално време в интернет с децата си – да търсят заедно информация, да играят игри заедно, да се състезават, дори да се предизвикват едни други, но не и да го ограничават. Онлайн пространството е бъдещето и е важно децата да се подготвят и да знаят как да се защитават там.