Пристрастяването към порнография е натрапчива нужда да се гледа порнографско съдържание, което има негативните последици. Въпреки че много специалисти не смятат натрапчивия интерес към порно за истинска зависимост, признаците и симптомите често са поразително подобни на тези на поведенческите пристрастявания. Това, което различава пристрастяването към порно от силния интерес към него, са отрицателните последици в поведението. При пристрастяването към порно човек прекарва прекалено много време в гледане на такова съдържание, вместо да общува с другите или да изпълнява важни задачи. Това продължава, дори ако вреди на кариерата или взаимоотношенията.
Както отбелязва Американската психиатрична асоциация (APA), експертите не са единодушни относно ефектите от порнографията. Привържениците предполагат, че тя може да помогне на хората да подобрят сексуалния си живот и да осигури безопасен изход за желанията. Противниците вярват, че тя уврежда взаимоотношенията, допринася за сексуална агресия и създава нездравословно или разрушително поведение. Аргументите в подкрепа на здравословното използване на порно не омаловажават сериозната вреда, която пристрастяването към него може да причини, както на човека, който е пристрастен, така и на хората около него. Има някои предупредителни знаци, които трябва да имате предвид в случай, че сте пристрастени към порно:
– Погълнати сте от мисли за подобно съдържание, дори когато не го гледате активно.
– Гледате порно на мобилния си телефон на работа или в среда, където може да ви видят.
– Чувствате се засрамен, виновен или депресиран от гледането на порно.
– Продължавате да гледате порно въпреки вредата, която то е нанесло, нанася или може да нанесе върху вашите взаимоотношения, работа или домашен живот.
– Изпитвате понижено сексуално удовлетворение от партньора, когато порнографията не е намесена.
– Криете своето порно и гледането на порно от вашия партньор и членове на семейството.
– Губите представа за времето, когато гледате порно.
– Опитвали сте да спрете да гледате порно, но не сте успели.
Американската психиатрична асоциация (APA) категоризира пристрастяването към порно в петото издание на Диагностичния и статистически наръчник за психични разстройства (DSM-5) – ръководството, което професионалистите по психично здраве използват за диагностициране на психични заболявания. APA предложи то да бъде добавено като подкатегория на хиперсексуално разстройство. Въпреки това, научният съвет в крайна сметка заключи, че няма достатъчно доказателства в подкрепа на диагнозата. Пристрастяването към порнография не се признава като отделна диагноза, но споделя някои симптоми, свързани с пристрастяването. Някой, който натрапчиво гледа порнография, може да отговаря на поне две от четирите клинични състояния, свързани с пристрастяването, а именно: нарушен контрол и социални проблеми. Пристрастяването към порно не отговаря на определението за пристрастяване, защото: не е присъщо свързано с поемането на риск; не включва поносимост (необходимост от по-големи количества за постигане на същия ефект) или отнемане (нежелана реакция при спиране). Въпреки че някои твърдят, че тези поведения или асоциации могат да възникнат при пристрастяване към порно, връзката като цяло е непоследователна или неясна.
Някои психиатри се съмняват дали пристрастяването към порно трябва да се класифицира като компулсивно разстройство по подобие на наркотична или алкохолна зависимост. Те предполагат, че има промени в мозъчната дейност, които са поразително подобни на това, което изпитват хората, които употребяват наркотици. Според проучване от 2015 г., публикувано в списание Behavioural Science, електроенцефалограма (EEG) може да открие промени в мозъчната активност (по-специално реактивно събитие, наречено P300), когато се гледа порно. Отговорът може да възникне в рамките на 300 милисекунди след гледане на порнографско съдържание. Изследователите твърдят, че същата реакция възниква, когато човек, който употребява наркотици, гледа изображения, свързани с наркотици. Въпреки че асоциацията сама по себе си едва ли е убедителна, тя предполага, че пристрастяването към порно има както физиологичен, така и психиатричен компонент. Проучване от 2017 г., което разглежда хора, търсещи лечение за проблемна употреба на порнография, открива прилики с употребата на вещества и пристрастяването към хазарта. Участниците в проучването демонстрират повишено активиране в област на мозъка, наречена вентрален стриатум, което предсказва повишено желание за гледане на еротичен материал.
Ако гледането на порно се е превърнало в натрапчива мисъл, повлияло е на вашите взаимоотношения, на работата ви и други аспекти от ежедневния ви живот, можете да получите помощ. Въпреки че психиатричната общност не смята пристрастяването към порно за истинска зависимост, важно е да се отнасяте към натрапчивия си интерес към порно като към пристрастяване. Не е нужно да се изправяте сами срещу пристрастяването си. Специалист по психично здраве, който има опит в лечението на сексуална дисфункция, може да ви помогне да разберете как поведението ви е повлияло на живота ви и живота на хората около вас. Работата с психолог, който може да осигури най-ефективните методи на лечение, като когнитивно-поведенческа терапия, ще бъде от съществено значение, за да ви помогне да развиете ефективни умения за предотвратяване на рецидив, докато се справяте с пристрастяването към порно.
Източник: Verywell Mind