От настолни компютри до телефони и таблети, пасиансът е опора на дигиталните игри, откакто Microsoft го представи на персоналните компютри през 1990 г. Първоначално интегрирана в операционната система на Microsoft като забавен и лесен начин да научи потребителите как да маневрират с компютърна мишка – умение, което само заменяше командите от клавиатурата по това време – играта запази привлекателността си вече над 30 години. Тя дори беше въведена в Световната зала на славата на видеоигрите. Толкова години по-късно познатата игра на карти се превърна в много повече от просто средство за усвояване на компютърни умения. За много хора това е мания.

В чат на Washington Post изследователят на компютърната зависимост Мареса Хехт Орзак споделя, че нарастващата й мания по играта я е накарала да загуби съня си и да пренебрегне работата си. „Продължавах да редя пасианси все повече и повече — покойният ми съпруг ме намираше да спя пред компютъра“, пише Орзак в чата. „Изпусках крайни срокове. Знаех, че нещо трябва да се направи“. И Орзак не е единствената. Франсин Проуз обяснява любовта си към пасиансите в New York Times, като пише, че „играете срещу себе си, срещу предишното си най-добро, срещу закона на средните стойности и силите на шанса. Взимате произволни елементи и опитвате да ги съберете по приятен начин, да направите ред от хаоса“.

Но когато става въпрос за определяне на манията по пасианса като пристрастяване, Кристофър Фъргюсън, клиничен психолог от университета Стетсън, казва пред Business Insider, че е важно да се разпознае разликата между това наистина да харесваш нещо и да имаш клинична зависимост. „Хората казват: „Пристрастен съм към тарталети“, „Пристрастен съм към шоколада“, което означава „Това е наистина забавно нещо, което обичам да правя много“, споделя Фъргюсън пред Business Insider. „В момента тече огромен дебат дали видеоигрите могат да се сравняват с неща като злоупотребата с вещества или видеоигрите са по-сходни с дейности като хоби, които много хора харесват – и някои хора може да прекалят“. Пристрастяването към вещества, като хероин или кокаин, създава биохимична реакция, която води до пристрастяване, но Фъргюсън казва, че пристрастяването към пасианса е по-скоро поведенческа зависимост – обсебен поведенчески модел, който може да е признак на скрито психическо страдание или заболяване. „Хората, които имат проблеми с психичното здраве или просто са под стрес, са склонни да бъдат привлечени от неща, които са забавни и разсейващи. И това всъщност е най-вече добре“, посочва Фъргюсън. „Просто понякога някои хора могат да започнат наистина да прекаляват с тези дейности като форма на бягство от реалността“.

Основните характеристики на пасианса, като бързата игра и сравнително лесните за постигане награди, го превръщат в механизъм за справяне със стрес или психични заболявания, твърди Марк Грифитс, професор по поведенческа зависимост в Университета Нотингам Трент. Той добавя, че в по-голямата част от случаите тези механизми за справяне могат да бъдат адаптивни и положителни, но за малък брой хора те могат да ескалират и да станат разрушителни за качеството им на живот. Антъни Бийн, клиничен психолог и директор на организацията с нестопанска цел за психично здраве Telos Project, смята, че има някои ясни признаци, че пасиансът може да играе твърде голяма роля в живота ви. „Ако забелязвате, че отделяте повече време на играта и, да кажем, не обръщате внимание на семейството си, не обръщате внимание на работата, не обръщате внимание на училище, тогава започваме да казваме: „Е, нещо става тук“, казва той. В тези случаи Бийн и Фъргюсън казват, че тези предупредителни знаци могат да бъдат възможност за потребителите да потърсят помощ за справяне с проблемите с психичното им здраве, които водят до тяхното пристрастяващо поведение, за да възвърнат баланса в живота си. „Пасиансът не им го е причинил“, категоричен е Фъргюсън. „Не става дума за технологии, а за психично здраве“.

Източник: Insider