Болестта на Паркинсон е мозъчно заболяване, което прогресивно се влошава и няма лечение. Ключовата характеристика е влошаването на невроните, които управляват количеството допамин в част от мозъка, наречена substantia nigra. Симптомите започват да се проявяват, когато около 50% от невроните са увредени. Тази част от мозъка е отговорна за контролирането на движението, както и за производството на невротрансмитера допамин. Допаминът е неврохимикалът, който ни кара да се чувстваме добре и е част от пътя на възнаграждението в мозъка. Всеки път, когато правим нещо приятно – като хранене, секс, слушане на музика – мозъкът ни освобождава малко допамин, за да ни накара да се почувстваме добре и да ни напомни да го направим отново. Допаминът е необходим и за много други функции, включително мислене и движение.
Метамфетамините предизвикват освобождаването на много по-големи количества допамин, отколкото повечето други дейности, откъдето идват интензивните му приятни ефекти. Но с течение на времето, при редовна употреба на метамфетамини, рецепторите на мозъка стават по-малко чувствителни. Тогава ефектите на веществото не са толкова силни или трябва да използвате повече, за да получите същия ефект. Вече знаем, че редовната употреба на метамфетамини причинява промени в структурата и функцията на мозъка. И че тези промени са подобни на тези, наблюдавани при пациенти с Паркинсон. Но доколкото знаем, за разлика от болестта на Паркинсон, промените след употребата на метамфетамини са временни и в повечето случаи мозъкът се връща обратно към нормалното функциониране, след като употребата спре или стане по-рядка.
Редица проучвания върху животни и хора показват връзка между такива, които имат анамнеза за употреба на метамфетамин, и по-късното развитие на болестта на Паркинсон в напреднала възраст. Проучванията показват, че хората, лекувани за проблеми с метамфетамини, са до два до три пъти по-склонни да развият болестта на Паркинсон. Трудно е обаче да се установи дали едното причинява другото, тъй като броят на хората, които употребяват едновременно метамфетамини и болестта на Паркинсон, е много малък.
За да се разбере наистина дали употребата на метамфетамини причинява болестта на Паркинсон, е необходимо надлъжно проучване. Дългосрочно проучване би проследило хората от да речем детството до по-напреднала възраст и ще измери мозъчната им структура и функция във времето, за да види дали има по-висок процент на болестта на Паркинсон сред хората, които са употребявали метамфетамини, в сравнение с тези, които не са. Възможно е краткотрайните мозъчни промени от употребата на метамфетамин да имат известно по-дългосрочно въздействие, което прави някого по-уязвим към развитие на редица разстройства по-късно в живота, включително болестта на Паркинсон.
Източник: The Conversation