В периода 18 ноември – 5 декември Превантивно-информационният център по зависимости в Плевен проведе изнесени занятия във формат тренинг по Национална програма за превенция на употребата на наркотични вещества в училищна среда за възрастова група 5-7 клас „Кодово име Живот“. Водещи на шестте инициативи бяха психологът в ПИЦ Марина Трифонова и Радослав Христов – специалист „Информация и комуникация“ и обучител. В рамките на занятията бяха обхванати близо 150 петокласници от всички шест паралелки на Средно училище „Иван Вазов“ – Плевен, което работи и по двете национални програми за превенция на употребата на наркотични вещества в училищна среда. Любезен домакин на обученията бе НЧ „ЛИК – 1959“, като на тях присъстваха училищните психолози Гергана Петкова и Нели Русалинова, както и педагогическият съветник Виктория Панайотова.
В тренингите бяха включени основни модули от отделните занятия по Националната програма: „Правила на групата. Емоции и чувства“, „Общуване“, „Самооценка“, „Влияние на средата“ и „Електронен свят“. Специалистите от ПИЦ – Плевен използваха различни методи, като мозъчна атака (за извличане на знания, нагласи, идеи или предложения от участниците в групата по зададена тема); ролеви игри, в които учениците свободно да импровизират, а техните избори да оформят посоката и крайния резултат; работа по групи; дискусия; обобщение и обратна връзка.
„Смятам, че идеята за провеждането на подобен тип изнесени занятия се оказа смислена и работеща. Смяната на училищната среда с различна, по-непринудена такава, даде възможност на учениците да усетят занятията като наистина различен тип “учене“ и преживяване, каквато е и заложената цел на програмата. За децата беше наистина интересно и се включваха с желание“, сподели психологът Марина Трифонова. По думите й, за учениците е било по-интересно, забавно и полезно да имат двама пълноправни водещи в занятията, което им е дало възможност да чуят и усетят дискутираните теми по два различни начина, които обаче ги водят в една обща посока. „Не на последно място, смятам, че е важно да се отбележи, че този начин на реализиране на програмата оставя усещане за повече обща ефективност. Темите преливаха плавно една в друга, което носи реална осмисленост на това, което се случва. Много често липсата на ритъм в осъществяване на програма в училищна среда води до това децата да губят, забравят идеята за целта на нашите посещения“, сподели още психологът. Тя не скри, че е любопитна каква ще бъде срещата с тези деца догодина, когато вече ще са в шести клас и каква обратна връзка ще дадат за настоящите си преживявания.
Според обучителя Радослав Христов, правилният подбор на активности от отделните модули, съчетан с плавен преход между отделните теми и включена дискусионна част към всяка от тях, има потенциал да превърне подобен тип занятия в полезни – особено в училища с повече паралелки, които трудно могат да бъдат обхванати с реализиране на всички пет урока, включени в програмата. Смятам, че тренингите бяха нещо интересно и различно за децата и всеки от участниците е успял да си „открадне“ по нещо за себе си, коментира той. Като предимства на този тип формат обучения специалистът открои интензивната интеракция, благодарение на която всичко се случва тук и сега; ангажираността на цялата група във всеки един момент; възможността за синтезиране на „есенцията“ от програмата, както и участието на повече ученици. „Докато при традиционните часове обикновено изпъкват до трима-четирима лидери, които участват активно и държат да споделят мнение по всяка тема, прави впечатление, че в изнесените уроци броят на желаещите да се включат е много по-голям. Или казано по друг начин – почти няма такива, които остават апатични и се дистанцират от процеса“, сподели наблюденията си Христов.
