Нова докторска дисертация показва, че хазартното разстройство е свързано с мозъчни мрежи, участващи в самоконтрола и функциите за възнаграждение. Чрез комбиниране на няколко метода за изобразяване на мозъка, изследването предоставя нова биологична информация за разстройството и може да насочи към обещаващи насоки за разработване на лечение. В дисертационното си изследване докторантът Алберт Белмунт Гил от университета в Турку, Финландия, се стреми да разбере по-добре мозъчните аномалии при хазартни разстройства, което може да даде представа защо хазартното поведение продължава при засегнатите хора, въпреки дори сериозните негативни последици. Изследването е фокусирано върху изследване на фронталния лоб и стриатума, области на мозъка, които регулират самоконтрола, вземането на решения и функциите за възнаграждение. Изследването е проведено в два независими набора от данни, включващи хора с хазартни разстройства и здрави участници от контролната група, като са използвани няколко техники за изобразяване на мозъка, които измерват мозъчната структура, мозъчната активност и химическата сигнализация.
Резултатите показват, че хазартното разстройство е свързано с нарушени връзки между фронталния кортекс и подкорковите мозъчни области, т.е. фронто-стриаталните вериги. „По-специално, връзките между дорзолатералната фронтална кора и nucleus accumbens – ключовото ядро за възнаграждение в мозъка – бяха по-слаби от нормалното, което може да затрудни спирането на хазарта, след като се появят импулси“, казва Белмънт Гил. В сравнение със здрави доброволци, хората с хазартни разстройства също показват по-силен мозъчен отговор на сигнали, свързани с хазарта, в дорзалния стриатум, което е паралелно с по-ранни открития при хора с разстройства, свързани с употребата на вещества, на сигнали, свързани с употребата на наркотици. Анормалната фронто-стриатална свързаност е свързана с мозъчен серотонин и реактивност към мозъчната опиоидна функция.
„Хората с хазартно разстройство също имат структурни аномалии в мозъка във фронто-стриаталната верига, което може да представлява основна уязвимост към развитие на хазартно разстройство или да са причинени от дългосрочно прекомерно хазартно поведение“, обяснява Белмънт Гил.
Източник: Medical Xpress