До средата на века почти 70% от човечеството ще живее в градовете. Именно там ще се реши битката за психичното здраве на бъдещите поколения, предупреждава Европейската психиатрична асоциация (EPA), най-голямата организация на психиатрите в Европа. Нейните експерти, включително изследователи от Медицинския университет във Вроцлав, наскоро публикуваха документ, целящ да определи посоката на изследванията и здравната политика в тази област. Агенцията за опазване на околната среда подчертава, че урбанизацията носи както рискове – като шум, замърсяване и социална изолация – така и огромен потенциал. Градовете могат да се превърнат в пространства за насърчаване на психичното здраве, ако градското планиране, социалната политика и съвременните технологии бъдат включени в дейности, насочени към благосъстоянието на жителите.
Авторите на позиционния документ посочват, че бързото градско развитие допринася за появата на рискови фактори:
– претоварване – шум от трафика, замърсяване на въздуха, светлина през нощта;
– пренаселеност и лоши жилищни условия;
– бедност и социални неравенства, особено очевидни в големите агломерации;
– насилие, бездомност и зависимости, които са във възход в някои части на градовете;
– чувство на самота, въпреки че човек е заобиколен от хиляди хора.
Всички тези явления могат да увеличат риска от депресия, тревожни разстройства, психоза и дори опити за самоубийство.
„Нашата позиция показва, че както рисковите, така и защитните фактори влияят върху психичното здраве в градовете. Най-важните рискове включват шум, замърсяване на въздуха, липса на зеленина, пренаселеност, социални неравенства и чувство за изолация“, подчертава д-р Юлия Карска от Медицинския университет във Вроцлав. „Ето защо е важно да се сведе до минимум излагането на шум и смог в ежедневието, да се търси контакт със зеленина и истински връзки и да се възползваме от наличните форми на подкрепа за психичното здраве. Важно е градовете да могат да смекчат тези рискове, като планират зелени пространства, осигуряват безопасен и достъпен транспорт и интегрират услугите за психично здраве с първичната медицинска помощ. Това е проблем не само за отделните хора, но и задача за градското планиране, общественото здравеопазване и местните общности“, казва още д-р Карска.
Източник: Medical Xpress