Ново проучване установява, че децата в предтийнейджърска възраст, които се затрудняват да контролират навиците си за видеоигри, са по-склонни да имат психотични преживявания година по-късно. Изследователи от университета Макгил и техни колеги от университета в Маастрихт са установили, че 12-годишните, които показват признаци на проблемно играене, са по-склонни да изпитват лека параноя или нарушени възприятия на 13-годишна възраст. Проблемното играене означава, че човек има затруднения с контролирането на времето, което прекарва, играейки видео игри, което води до дистрес или проблеми в училище или във взаимоотношенията“, казва водещият автор Винсент Пакуин, доцент в катедрата по психиатрия на университета Макгил и психиатър в Jewish General Hospital.
Забележително е, че младите геймъри, които са се чувствали по-подкрепени в училище и у дома, са били по-малко склонни да имат проблемни игрови навици като цяло. „За здравните специалисти, учителите и политиците, нашите открития подчертават важността на насърчаването на подкрепяща социална среда. Това може да помогне за предотвратяване на превръщането на игрите в проблем“, отбелязва доц. Пакуин. След като обаче играта става проблематична, подкрепата само от семейството и училището не е достатъчна, за да компенсира по-късната връзка с психичното здраве, добавя той, предполагайки, че може да са необходими други форми на подкрепа за психичното здраве. Използвайки статистически модели, изследователите са проучили дали проблемното играене на игри предсказва по-късни симптоми, свързани с психичното здраве. Връзката се запазила дори след отчитане на по-ранни симптоми и семейни фактори, което предполага, че връзката не е просто продукт на вече съществуващи проблеми.
„Видеоигрите могат да насърчат креативността, социалните връзки и чувството за самостоятелност. Но при определена група млади хора те се превръщат в източници на страдание, които влияят върху други аспекти от живота“, подчертава доц. Пакуин. Екипът му вече разработва практичен инструмент за оценка, който да помогне на лекарите и преподавателите да разберат по-добре не само колко младите хора играят игри, но и как игрите се вписват в по-широкия им живот и благополучие.
Източник: Medical Xpress