Работилница за родители стартира в Детска ясла „Асен Халачев“ – Плевен
Детска ясла „Асен Халачев“ – Плевен стана първата ясла в града, която се включи в работилница за родители „Да пораснем заедно“ – една програма на УНИЦЕФ, България. Инициативата се изпълнява от Превантивно-информационния център по зависимости в областния град под ръководството на психолога Валентин Минков – водещ с дългогодишен опит в работилниците. Тя е логично продължение на започналата съвместна работа на ПИЦ със специалистите от детските ясли в община Плевен за подкрепа на изграждането на родителски капацитет.
Фокусът на работилницата е към родителите на деца на възраст 0-4 години, а целта – да ги подкрепи със знания и умения за пълноценна грижа и общуване с малчуганите. Срещите с родители в ДЯ „Асен Халачев“ са напълно безплатни и са разпределени в 10 седмици, като на всяка среща се работи по различна тема. В рамките на занятията родителите имат възможност да се запознаят в дълбочина с различни аспекти от възпитанието на децата, да участват в ролеви игри, и най-вече да са открит и защитен форум за обмяна на опит и мнения между участници и водещи.
„Смятам, че тази програма е полезна и много необходима, съдейки по въпрос, който често се прокрадва в ежедневието ми – и в професията, и на майка: “Наистина ли е трудно да си родител днес?“, споделя директорът на ДЯ „Асен Халачев“ Нели Васкова. Според нея, на пръв поглед няма логика да е така, тъй като днес разполагаме с всички съвременни удобства, които да улеснят ежедневието ни и условията на живот са несравнимо по-добри отпреди. „И мисля, че точно тук се пропукваме – ние сме от това поколение, свикнало с удобствата на модерния свят и като родители сме с изключително нисък праг на търпимост към затруднения и предизвикателства. Да отглеждаш дете днес е свързано с уникален по рода си стрес, породен от баланса между избори, многобройни възможности и доста високи очаквания“, посочва тя.
Директорът на детската ясла коментира данни от изследвания, според които човешкият мозък не се справя особено добре, когато пред него има твърде много възможности за избор. „Ето защо и в нас започват да се пораждат съмнения дали гледаме децата си „правилно“. Постоянното дигитално разсейване – телефони, таблети, компютри – цялата тази палитра се е превърнала в наша втора кръвоносна система, пречупваща социалното ни съществуване и нагласа, но когато си родител натоварването става двойно. Искаме децата ни да са най-добрите, най-умните, най-възпитаните и как няма да е така, когато от екраните ни заливат с примери, съвети и истории как да се държим с тях, какво да правим, какво да не правим, та да израснат нормални, добри и съвестни хора“, допълва Нели Васкова.
Според нея, не всяка информация заслужава внимание и в този смисъл Работилница за родители „Да пораснем заедно“ е полезен и достоверен източник, доказал се във времето, предаван от психолози в областта. „Неслучайно във всяка от групите в детската ясла съм написала с големи букви на стената „БЪДЕЩЕТО НА СВЕТА Е В ТАЗИ СТАЯ“ и силно вярвам, че можем и ще дадем най-доброто от себе си, защото нашите деца го заслужават“, заявява категорично Васкова, като изразява искрени благодарности към психолога Валентин Минков за всеотдайността, професионализма и доброто отношение.
А ето какво споделиха част от участниците в Работилницата за родители:
Теодора Великова, бъдеща майка: „Включих се в Работилницата, защото като бъдещ родител за мен е много интересно да чуя мненията на другите родители, да придобия опит и да не се притеснявам дали ще успея да възпитам детето си и да бъда добра майка. Най-ценното и важно нещо, което разбрах досега е, че едно дете не бива да се спира да се развива и че трябва да получава подкрепа както от майката, така и от бащата, за да се изгради това чувство за доверие между родител и дете още от ранна възраст. Очакванията ми от Работилницата за родители са да се науча как да постъпвам в критични ситуации, когато детето започне да проявява инат, например“.
Ива Иванова, майка на момче и момиче: „Участвам, за да не травмирам децата си, така както са ме травмирали мен. Най-полезно лично за мен е да разберем как да комуникираме повече с децата си, как да ги разбираме по-добре и как да валидираме емоциите им. Бих препоръчала в отделните срещи да бъдат включени повече игри. Защото ние родителите играем изключително рядко. Признавам си, че лично аз не мога да играя с децата си. Нямам това въображение и на тях това им липсва. А аз искам да мога да го правя и да бъда готината майка, която играе с децата си. В Работилницата участвам заедно с моя съпруг, като очакванията ни са да станем по-добри родители, да бъдем по-търпеливи и да разбираме децата си. Искам, когато някой ме види, да казва „Ето, тази майка е за пример. Ще искам съвет от нея, защото тя е възпитала добре децата си“.