Представете си терапевтична сесия, в която пациентът не просто говори за страха си, а действително го преживява – стои на сцената пред публика, седи в самолет или влиза в претъпкана стая. Това се случва не във въображението му, а в среда, която ангажира емоциите му толкова силно, че тялото му реагира така, сякаш ситуацията е реална. Точно това предлага виртуалната реалност (VR), която все по-често се използва като допълнение към когнитивно-поведенческата терапия (КПТ). Преглед на изследвания, публикувани в списание Psychology Research and Behavior Management, показва, че VR е инструмент, който променя начина, по който специалистите работят с пациентите, особено когато се сблъскват с трудни емоции.
Д-р Люба Шлосарж от Катедрата по хуманитарни здравни науки към Медицинския университет във Вроцлав обяснява: „Тази технология позволява на терапевтите да „транспортират“ пациенти в реалистични ситуации, които обикновено биха били трудни или невъзможни за пресъздаване, като същевременно провеждат експозицията по контролиран и повтаряем начин, което позволява на терапевта да наблюдава реакциите в реално време и съответно да коригира хода на сесията“. Важно е да се отбележи, че VR е смесица от реалност и въображение – по-малко интензивно от преживяването в реалния живот, но далеч по-завладяващо от обикновената визуализация – което го прави по-лесна и по-достъпна отправна точка за много пациенти да започнат да работят върху тревожността си. Повечето доказателства за ефективността на VR се отнасят до тревожни разстройства – като фобии, социална тревожност или посттравматично стресово разстройство. Това е така, защото при тези разстройства ключова е способността постепенно да се сблъскаме с това, което предизвиква тревожността, и да повтаряме това преживяване, докато емоционалната реакция започне да отшумява.
Въпреки големия си потенциал, VR не е решение без ограничения. В клиничната практика остават предизвикателства по отношение на разходите за оборудване, достъпа до подходящ софтуер и необходимостта от обучение на терапевти. Както подчертава д-р Магдалена Казимерска-Заяц, „VR не е инструмент, който работи сам по себе си – неговата ефективност зависи от това как е интегриран в терапевтичния процес, а също така трябва да се имат предвид възможните странични ефекти, като замаяност или гадене, които могат да ограничат употребата му при някои пациенти“.
Източник: Medical Xpress