Ще го наречем Иван. Името е избрано произволно, но разказът е съвсем истински. Истински, като тези на много други младежи, попаднали в капана на дрогата и като опасността, от която никой не е застрахован. Мястото е Плевен, кварталът – вероятно същият, в който живееш ти, а училището – това, в което учиш, вече си завършил или изпращаш всеки ден децата си… Ето как започва всичко: „Продължих основното си образование в ново училище – нова среда, в която трябваше да се доказвам пред учители и съученици. Имаше група от класа ми, която ме тормозеше психически и физически и в училището, и навън, за което училищното ръководство знаеше, но не предприемаше нищо. При поредния такъв случай на помощ ми се притекоха момчета, които бях виждал в училището, но не учеха там, а в замяна на тяхната подкрепа трябваше да занеса пакет на непознат за мен адрес. Нямах избор, бях длъжник. И всичко се завъртя страшно бързо. От тази въртележка трудно можеш да слезеш, а и често се появява някой, който да те върне в играта. Той винаги е насреща да ти услужи с пари или да ти съдейства в разрешаването на проблем от друго естество, превръщайки те в свой длъжник. Ами сега накъде….“.
Иван започва да се събира редовно с по-големите момчета, употребяващи наркотици. Макар първоначално да не исках, все пак реших и аз да пробвам „заради компанията“ и така пропуших марихуана“, разказва той. Месец по-късно идва ред на намеците от страна на батковците, че е време „да порасне“ и да започне също като тях да продава наркотици. „Обясниха ми всички тънкости в занаята – на кого и как да продавам, как да се крия, като в началото продавах марихуана само на мои връстници. Дилърът ми ме напътстваше, като ме караше да предлагам по-активно стоката си и така постепенно тези, които употребяват джойнт, ме научиха“, споделя Иван. Количествата, които дилърът му предоставя, са сериозни – поне за по стотина цигари а печалбата му е под половината от продаденото – неписано правило в тези среди, при цени от 5 лева за „петичка“ и 10 лева за „десятка.
В един момент младежът усеща, че вече е влязъл здраво в играта и се е превърнал в сериозен дилър, а покрай търговията пушенето на трева се превръща за него в навик. От една „петичка“ на седмица стига до една дневно, а повечето спечелени пари отиват за джойнт. Ако нещо ми останеше, връщах заеми, споделя ученикът, по думите на когото, ако беше успял да спести всичко припечелено през тази една година и половина, вероятно сега щеше да разполага с шестцифрена сума. Популярността му в тези среди постоянно расте, а телефонът му все по-често звъни за поръчки. За по-сигурно не записва имена на хората, които са му редовни клиенти, тъй като мнозина от тях са в полезрението на Полицията. Помнех последните цифри на номерата и си говорехме закодирано – например „Ей, лудия, дай ми номера на оная Мария от десети клас, трябва да се чуем за 10 минути“, което означава, че клиентът иска определена стока на цена от 10 лева, казва Иван.
Желанието на дилъра да вкара Иван още по-дълбоко в бранша стигат дотам, че го кара да започне да отглежда канабис в дома си, но опитите удрят на камък. В един момент се уплаших от това, което се случва и реших да се откажа, но бях спрян чрез бой, разказва ученикът, разкривайки, че е имало случаи, в които буквално цялото му тяло е било насинено и дори е уринирал кръв. С бой се санкционират и отказите да изпълни поръчки, а универсалното средство се използва и когато момчето е принудено да започне да продава и амфетамини, въпреки нежеланието му.
Скоро идва и първата среща с Полицията отблизо. При поредния опит на Иван да излезе от ада на наркотиците, дилърът му изпраща двама свои доверени хора „да го върнат в правия път“ със силови средства. Ученикът успява да избяга и се крие в безлюдно място в покрайнините на Плевен. Обажда се уплашен на майка си, лъжейки я, че са го отвлекли, но е успял да избяга. Истинската история е разкрита от полицаите, които уверяват майката и сина й, че ще им помогнат да се спасят от ситуацията.
Следващата среща с органите на реда се оказва съдбоносна за Иван. „Вечерта ми звънна едно момче, което искаше да му продам трева, но държеше да се видим на място, на което се събират прекалено много хора, а има и камери. Казах му, че идеята не е добра, но той продължи да настоява, като в крайна сметка се съгласих“, разказва той. Срещата се състои на уреченото място, но в този момент се появяват и полицаи. Момчетата са вкарани в две полицейски коли, но влизайки в едната Иван вижда как неговият клиент излиза от другата, което го води на мисълта, че всичко е било планирано предварително.
Иван е отведен в Полицията, като там е извикана и майка му. За негов късмет се оказва, че канабисът, с който е хванат, е с доста ниско качество и реалната му стойност е едва 1.28 лв. Изкефих се, че е дивачка, а не нещо добро, защото взеха случая за маловажен, продължава историята той.
След тази случка от Детска педагогическа стая предлагат на майката на Иван с момчето да започне работа психолог, като така той се среща с Валентин Минков от Превантивно-информационния център по зависимости в Плевен. Промените не закъсняват – младежът успява да излезе от порочната среда, в която е попаднал и се връща към старата компания от негови връстници. Спират и „забавленията“ с марихуаната. „В началото се чувствах нервен, не можех да заспя и не бях концентриран, но след около месец нещата се промениха. Вече помня по-добре уроците, а оценките ми в сравнение с миналата година са много по-добри. Тогава трудно изкарвах тройки, докато вече имам и петици, и шестици“, с гордост споделя той. Друга важна промяна, която момчето отчита, е и тази в мисленето и ценностната система. „Сега имам други цели – на първо място да завърша успешно учебната година и след това да ме приемат в профилирана гимназия. Разбрах, че това са важните неща, а не да изкарвам пари по криминален начин и да пуша марихуана. Знам, че съм бил използван и се радвам, че успях да се променя“, казва още Иван.