Мирела Димитрова е психолог, експерт с дългогодишен опит към Центъра за безопасен интернет. Работата ми в Центъра се изразяваше в консултиране и обучения на деца, младежи, учители, социални работници и родители по теми, свързани с безопасния интернет и това как да направим онлайн пространството едно по-приятно място, в което децата да намират полезна информация, като паралелно с това бъдат максимално защитени от рисковете, споделя тя. Колкото по-нашумял става интернетът, толкова повече хората имат нужда от подкрепа за справяне с различни ситуации в онлайн пространството, категоричен е психологът.
В поредица от публикации Мирела Димитрова коментира някои от най-разпространените видове опасности, дебнещи в интернет не само децата, но и възрастните, а също така говори за начините, чрез които можем да се предпазим от тях. Тема на първата от тях е онлайн тормозът.
Възрастовата група на децата е много ключова, когато говорим за проблеми онлайн. При по-големите над осми клас най-често срещаният проблем е онлайн тормозът. За разлика от училищния тормоз онлайн тормозът е 24/7, вижда се от повече хора, защото се случва в онлайн пространството, и в него могат да участват много хора – както активни, така и пасивни участници, които само наблюдават, не коментират, но и не сигнализират за случващото се. Онлайн тормозът може да бъде наблюдаван в различни отворени или затворени групи, групи на класа – създадени за комуникация между учители и ученици, както и в групови чатове. Обикновено те се създават във Фейсбук с определено заглавие, като например „Ние мразим Мария“ или „Да помогнем на Мария да умре“. В тези групи се качват снимки на дадени хора или на определено набелязано дете, като започват коментари и подигравки по негов адрес. В повечето случаи потърпевшите знаят за наличието на подобна група, дори може да са част от нея, като по този начин и ефектът е по-голям. За да могат да четат и да виждат, каквато е и идеята на насилниците, всъщност. Груповите чатове, във Вайбър например, са друга опция за онлайн тормоз.
Доста често жертвите на подобен вид тормоз не споделят с родителите или с учителите, защото ги е срам. При констатирането на проблеми обикновено или родителите, или учителите са тези, които търсят съдействие за справяне с него. Има и много случаи, в които за подкрепа към нас са се обръщали и самите деца, жертви на тормоз онлайн. И тъй като Центърът за безопасен интернет е партньор с Фейсбук, много по-бързо такива групи биват премахнати, но това не означава, че не могат да бъдат създадени наново. Самите групи могат да бъдат открити, ако не са заключени за виждане.
Кога най-често постъпва сигнал за наличие на определен проблем?
Много пъти тормозът е продължил месеци наред, докато сигналът постъпи при нас. Преди години имаше случай, добил печална популярност, за момче, намушкало с нож в корема свой съученик. Тогава се оказа, че въпросният нападател е бил тормозен онлайн в продължение на доста дълъг период от време от потърпевшия. В един момент не е издържал на тормоза и е реагирал по този начин. В много случаи, като този, когато тормозът е и в училище, и онлайн, се стига до ескалация и изблик на агресия.
При онлайн тормоза е важно да се разбере, че всеки може да стане жертва – никой не е застрахован. Ключово е да се осъзнае, че това поведение е неприемливо и недопустимо и това, че сме свидетели на онлайн тормоз и четем какво се случва, но не пишем „гадни коментари”, не ни прави по-малко виновни, а точно обратното – в такива моменти трябва да се докладва и сигнализира и да се даде гласност на случващото се, за да се прекрати онлайн тормозът, преди ситуацията да е ескалирала и да доведе до непоправими последствия.