В община Никопол приключиха дейностите по Националната програма за превенция употребата на наркотични вещества в училищна среда за ученици 5-7 клас. След проведено обучение от специалистите на Превантивно-информационния център по зависимости в Плевен те бяха реализирани от екипа на Центъра за обществена подкрепа в дунавския град. Стартът бе даден съответно през октомври и ноември 2020 г. в ОУ „Патриарх Евтимий“ – Новачене, където бяха включени 19 ученици и СУ „Христо Ботев“ – Никопол – 27 ученици.
„Тези деца живеят в една много затворена среда, лишени са от всякакви иновации и развлечения. Ежедневието им е твърде еднообразно и заниманията, включени в Програмата, за тях бяха нещо различно и те видимо проявиха интерес. Те са жадни за нещо различно и нетрадиционно. Определено за тях това бе едно забавление, но ми е трудно да преценя доколко са осмислили чутото”, сподели управителят на ЦОП – Никопол Зорница Георгиева. По думите й, учениците в двете училища са проявили най-голям интерес към теми, които могат да свържат със своя личен опит, като например тази за електронния свят. Там всички бяха много активни и разсъждаваха заедно, докато част от останалите теми се оказаха като че ли твърде абстрактни за повечето от тях, отбеляза тя, а като недостатък открои факта, че подрастващите не могат да изразяват емоции и не разпознават такива. „Моите впечатления и от други програми, по които съм работила, са, че това е повсеместно и местожителството не е определящо. Проблемът тръгва от семейството, което именно е мястото, където трябва емоциите да се изразяват”, коментира Зорница Георгиева. Според нея, проведените срещи са показали, че учениците могат да спазват определените правила, тъй като по-лесно може да им се въздейства и информацията да им се поднася по по-достъпен начин. Освен това, всички са били много активни в игрите, включвайки се с желание, макар и трудно да са се координирали помежду си, а интересът към игрите е бил потвърден и в обратната връзка от тяхна страна. Първоначално за всички едва ли не бе стряскащ фактът, че ги караме да стават от чиновете и да се разхождат из класната стая – нещо недопустимо по време на традиционния учебен час, а самите им погледи издаваха въпроса „Вие сериозно ли ни карате да правим това?”, разказа управителят на ЦОП – Никопол.
Като основен минус на Програмата Зорница Георгиева изтъкна сравнително ограниченото време за дейности и твърде дългата анкета, която се попълва от учениците при първото занятие. В училището в Новачене имахме определени по-специфични трудности, като се наложи да обясняваме по-детайлно и на по-разбираем език темите, включени в Програмата, а като проблем и в двете училища отчитам факта, че родителите не проявиха интерес и не се включиха, каза още тя. Като трудност в етапа на реализирането на Програмата Георгиева посочи и голямата пауза между занятията, породена от епидемичната обстановка. „След като се върнаха в училище, децата бяха неконцентрирани и определено се работеше доста трудно. Едва в последните занятия забелязах мобилизация и желание за екипна дейност, което в началото липсваше”, сподели специалистът от ЦОП – Никопол. Колкото до това дали е по-удачно подобни инициативи да бъдат водени от съответните специалисти или от класните ръководители, които по-добре познават учениците, тя сподели мнение, че спецификата на работата е по-близо до социалните дейности отколкото до педагогиката. Разбира се, значение тук на първо място имат личностните характеристики на човека, който застава пред децата, категорична бе тя.