Клуб „Връстници обучават връстници” работи от началото на изминалата учебна година в Професионалната гимназия по земеделие „Стефан Цанов” – Кнежа. Както писахме, инициативата е съвместна на училището и Превантивно-информационния център по зависимости в Плевен, който провежда обучението на доброволците, а организатор на дейностите е преподавателят по биология и здравно образование Снежана Драшанска. Ето какво сподели тя след финала на работата на клуба за тази учебна година.
– Г-жо Драшанска, как стартира дейността на Клуб „Връстници обучават връстници”?
– Започнахме работа съвместно с психолога от ПИЦ – Плевен Валентин Минков в самото начало на учебната година. Заради пандемията имаше един период, в рамките на който беше трудно да се срещаме и да общуваме в училище. За щастие, това бе за кратко, тъй като в един малко по-късен етап позволиха на ученици от един и същи клас – особено, когато групата е по-малка – да могат да се събират. Самият този факт бе до голяма степен зареждащ за децата, защото в един такъв момент имаха възможност да се занимават с дейности, различни от тези, включени в учебната програма. А това определено им достави огромно удоволствие. От своя страна и аз съм щастлива, че имам възможността да работя с едни изключително ентусиазирани ученици.
– Колко ученици проявиха интерес да се включат в заниманията на клуба?
– Започнахме с една по-голяма група от около 15 човека, като стигнахме до окончателен брой от 10 ученици поне за тази учебна година.
– Какви бяха темите, на които се спряхте?
– Заедно с Валентин Минков винаги им давахме възможност те самите да изберат каква да бъде темата, която да обсъдим заедно. Разгледахме темите за легалните и нелегалните наркотични вещества. Учениците проявиха интерес какво се случва с хората, които в един етап от живота си са посегнали към тях, а г-н Минков разказа пред тях различни действителни случаи. Бяха изготвени презентации, като учениците работиха в отделни групи. В рамките на 5-6 срещи под формата на екипи те сами подготвиха и представиха различни теми, като по мое мнение се справиха доста добре. Тяхното желание бе да ги представят пред други свои връстници и в рамките на обучението по график успяхме да влезем в останалите осми класове. В началото бяха малко плахи, тъй като не знаеха какво точно ще се случи, което е напълно нормално, но след втората презентация определено се почувстваха по-уверени. В такива случаи от огромно значение е и това пред каква публика излизаш – как тя ще възприеме информацията, дали ще й бъде интересно и ще задава въпроси или само ще слуша. Любопитен е и фактът, че всеки екип изготви своята презентация по различен начин, като някои бяха вкарали вицове, а други си предаваха щафетата при представянето на информацията.
Сред другите теми, към които осмокласниците проявиха интерес, бяха тези за любовта и секса, в частност начините за предпазване от полово предавани болести. В тази връзка бе и отбелязването на 1 декември – Световният ден за борба срещу СПИН. Случи се така, че по това време бях в болница с КОВИД, но те сами се организираха без никой да ги кара, показвайки, че могат да се справят и сами. Лично за мен е много важно подобни дати да бъдат отбелязвани – без значение дали е ден за борба със СПИН или за превенция на употребата на наркотици, тъй като това са различни страни на един и същи медал. Важно е у младежите да се изгражда отношение и информираност и да бъдат насърчавани да споделят знанията си с останалите.
Интересното за моите ученици е, че те сякаш са малко изолирани от проблемите, свързани със зависимостите, тъй като не са се срещали пряко с тях. И всъщност от една страна им беше интересно да научат повече неща. Това са едни изключително чисти деца и може би са по-добрият пример. Опитах се да привлека към дейностите на клуба и други деца, за които зная, че имат проблеми в семейството, но за съжаление те не пожелаха да се включат, като надеждата ми е това да се случи през следващата учебна година.
Една от най-интересните за всички дейности бе т.нар. Форум театър, в рамките на който бе направена драматизация по истинска история, която учениците чуха от психолога Валентин Минков. Освен че бяха артисти и успяха да се справят перфектно с ролите си, те попаднаха пред две различни публики. Едното от представленията бе в нашето училище, където ни гостуваха ученици и учители от Попово и Пловдив. Мисля, че успяхме да ги впечатлим, като самите те взеха активно участие. Още по-интересен бе гастролът ни в Никопол, където излязохме пред една темпераментна и задаваща въпроси публика. Всички участници останаха много доволни, като дори ме питаха дали ще продължим със заниманята по време на лятната ваканция. Това може само да ме радва, тъй като означава, че те са приели доброволчеството за своя кауза. Определено всички са много нахъсани да продължим, като и с Валентин Минков коментирахме, че не трябваме да позволяваме огънчето, което сме запалили, да угасне. Очакванията ми са да успеем да запалим и нови доброволци. През тази година ограничихме дейностите само до един клас заради епидемиологичната обстановка, като се надявам през следващата тези проблеми да не се появят отново на дневен ред.
Децата имат нужда от всичко – и от учене, и от общуване, и от участие в подобни клубове. Мисля, че информацията, която те разпространяват и ще продължат да разпространяват, е най-важното нещо.
– Каква е идеята ви за дейностите на Клуб „Връстници обучават връстници” през следващата учебна година?
– Не смятам, че сме успели да обхванем всички теми, които вълнуват учениците на тази възраст. Може би сред темите, по които ще работим, ще заложим тези за стреса и личните проблеми, тъй като определено интересът към тях е голям. Разбира се, ще засегнем и темите за контрацепцията и полово предаваните болести, но няма да оставим на заден план и употребата на наркотици. Това са важните неща, за които трябва да говорим по-активно. А децата искат да получават адекватна подкрепа и вярна посока за себе си как да се развиват в тази възраст. Така че, както и през изминалата учебна година, ще оставя на тях да определят какво да се случва в клуба. Определено случващото се трябва да е вдъхновяващо за тях, за да могат след това да го споделят с връстниците си и да успеят да ги впечатлят.
