„Колко алкохол е допустимо да изпиеш?“ може на пръв поглед да изглежда като прост въпрос, но не винаги е лесно да се отговори на него. Въпреки че има общи насоки за отговорна консумация на алкохол, нивото на интоксикация на човек зависи не само от броя напитки, които консумира, но и от алкохолното съдържание в тези напитки и други фактори. В нова статия в списание „Alcoholism: Clinical and Experimental Research“, изследователи от Департамента по биоповеденческо здраве на Университета „Penn State“ демонстрират как високотехнологични сензори могат да подобрят разбирането за това кога пиенето може доведе до негативни последици. Учените от университета измерват интоксикацията с гривна, поставена на глезена, която може да покаже концентрацията на алкохол от незабележимо количество пот.
Според Майкъл Ръсел, асистент по биоповеденческо здраве, който ръководи изследователския проект, разбирането за това колко алкохол сте консумирали е твърде условно. „Например, ако човекът А изпие една крафт бира с 10% алкохолно съдържание, човекът Б изпие една светла бира с 4% алкохолно съдържание и човекът C изпие коктейл с няколко вида алкохол, колко напитки са изпили всички? Ами ако човекът А тежи 70 килограма, човекът Б 90, а човекът С 120 килограма? Променя ли се отговорът?“, пита Ръсел. „Използвайки новата технология можем да започнем да предотвратяваме свързаните с алкохола негативни последствия. Нашите изследвания показват, че сензорите могат да се използват от хората, за да разберат кога пиенето им става рисковано“, обяснява той.
Сензорите, които измерват концентрацията на алкохол през кожата, известни като трансдермални сензори за концентрация на алкохол, предоставят повече данни, отколкото резултатите от дрегер. Сензорите могат да записват пиковото ниво на интоксикация на човек, скоростта, с която някой се опиянява, и колко алкохол е бил в неговата система и за колко време. Освен това трансдермалните сензори са по-малко натоварващи от другите налични методи за измерване на интоксикацията. Алкотестерите и анализите на кръвни проби изискват активно сътрудничество от страна на лицето, което се измерва, и могат да бъдат натрапчиви. Трансдермалните сензори, обаче, са пасивни и ненатрапчиви, като не изискват участие от потребителя.
Алкотестерите и трансдермалните сензори имат различни приложения. Съдържанието на алкохол в кръвта на човек може да бъде оценено по кожата, тъй като 1% от консумирания алкохол се отделя с пот. Алкохолът в потта се елиминира по-бавно, отколкото чрез дишането. Количеството алкохол в дъха на човек е почти идентично със съдържанието на алкохол в кръвта му, въпреки че количеството алкохол в потта намалява леко във времето. Това означава, че алкотестерите осигуряват по-точно мигновено отчитане. Трансдермалните сензори, от друга страна, осигуряват по-нюансирано разбиране на приема на алкохол. Алкотестерите не улавят колко е изпил човек, колко бързо го е изпил и колко дълго алкохолът е останал в организма му, а трансдермалните сензори отчитат всичко това. Концентрацията на алкохол в потта е подобна на концентрацията в кръвта. Това прави трансдермалните сензори добра алтернатива на измерването на съдържанието на алкохол в кръвта.
Източник: ScienceDaily