Проучване сред близо 2000 деца установява, че тези, които играят видеоигри в продължение на три часа на ден или повече, се представят по-добре на тестове за когнитивни умения, включващи контрол на импулси и работна памет, в сравнение с деца, които никога не са играли видеоигри. Публикувано в JAMA Network Open, то анализира данни от текущо проучване на когнитивното развитие на мозъка на подрастващите, което се подкрепя от Националния институт за злоупотреба с наркотици (NIDA) и Националните институти по здравеопазване на САЩ.
Въпреки че редица проучвания са изследвали връзката между видеоигрите и когнитивното поведение, невробиологичните механизми, лежащи в основата на асоциациите, не са добре разбрани. Само няколко невроизобразяващи изследвания са се занимавали с тази тема и размерите на извадките за тези проучвания са били малки, с по-малко от 80 участници. За да се справят с тази празнина в изследванията, учени от университета на Върмонт, Бърлингтън, анализират данни за деца на възраст 9 и 10 години. Изследователският екип изследва данни от проучвания, когнитивни данни и изображения на мозъка от близо 2000 участници. Те разделят тези деца на две групи – такива, които съобщават, че изобщо не играят видеоигри, и такива, които съобщават, че играят видеоигри по три часа на ден или повече. Този праг е избран, тъй като надвишава насоките за време пред екрана на Американската академия по педиатрия, която препоръчва времето за видеоигри да бъде ограничено до един до два часа на ден за по-големи деца. За всяка група изследователите са оценили представянето на децата по две задачи, които отразяват способността им да контролират импулсивното поведение и да запомнят информация.
Установено е, че децата, които съобщават, че играят видеоигри три или повече часа на ден, са по-бързи и по-точни и при двете когнитивни задачи от тези, които никога не са играли. Те също така наблюдават, че разликите в когнитивната функция, наблюдавани между двете групи, са придружени от разлики в мозъчната активност. Функционалните MRI анализи на мозъка показват, че децата, които играят видеоигри три или повече часа на ден, показват по-висока мозъчна активност в областите на мозъка, свързани с вниманието и паметта, отколкото тези, които никога не са играли. В същото време тези деца, които са играли най-малко три часа видеоигри на ден, показват повече мозъчна активност в предните области на мозъка, които са свързани с по-когнитивно изискващи задачи, и по-малко мозъчна активност в областите на мозъка, свързани със зрението.
Изследователите смятат, че тези модели може да произтичат от практикуване на задачи, свързани с контрола на импулсите и паметта, докато се играят видеоигри, което може да бъде когнитивно изискващо, и че тези промени могат да доведат до подобрена производителност при свързани задачи. Освен това, сравнително ниската активност във визуалните зони сред децата, които съобщават, че играят видеоигри, може да отразява, че тази област на мозъка може да стане по-ефективна при визуална обработка в резултат на повтаряща се практика чрез видеоигри.
Източник: News-Medical.Net