През последните години се наблюдава тревожно увеличение на употребата на влажно емфие (снус), особено сред младежи и възрастни под 40-годишна възраст. Снус е влажен прахообразен тютюнев продукт, производен на шведското сухо емфие от началото на 19 век. Консумира се като се поставя под устната за продължителен период от време (подобно на тютюна за дъвчене), но не води до необходимостта от плюене. Мнозина, които използват снус, не са пушили преди това. Съдържанието на никотин в някои от новите видове снус е няколко пъти по-високо от това на тютюна за пушене и по-ранните видове снус.
По поръчка на Министерството на здравеопазването и грижите Норвежкият институт по обществено здраве актуализира базата от доказателства за оценка на рисковете за здравето, свързани с употребата на снус. Акцентът е върху проучвания, които сравняват риска от заболяване и смърт сред непушачите, употребяващи снус, с този на непушачите. Установено е, че употребата на снус увеличава риска от рак на хранопровода, стомаха, панкреаса и ректума. Употребата на снус също повишава риска от високо кръвно налягане, повишава смъртността след рак, инфаркт на миокарда и мозъчен инсулт и увеличава риска от неафективна психоза, диабет тип 2, метаболитен синдром, наддаване на тегло и затлъстяване. Сред жените, които са използвали снус през цялата бременност, е установен повишен риск от мъртво раждане, преждевременно раждане, малък за гестационна възраст плод, ниско тегло при раждане, неонатална аритмия, малформации на устната цепка и неонатална апнея. По-високо ниво на никотиновия метаболит котинин, открито в урината на новородени, потвърждава експозицията на никотин от употребата на снус от майката. Установени са и дългосрочни ефекти от употребата на снус по време на бременност: на 5-6-годишна възраст децата на майки, използващи снус по време на бременност, са имали по-високо кръвно налягане, по-чести аритмии и по-твърди стени на артериите, отколкото децата на майки, които не са употребявали никакви тютюневи изделия.
Изчисленията показват, че използването на снус води до 44 повече смъртни случая на 1000 пациенти след диагностициране на рак, 51 повече смъртни случая след инфаркт на миокарда, 35 повече смъртни случая след мозъчен инсулт и 73 повече смъртни случая по време на дълъг период на проследяване (17 години) след мозъчен инсулт. Пациенти, които престанат да използват снус след инфаркт на миокарда, намаляват наполовина риска от смърт през следващите две години.
Източник: Tidsskrift