Могат ли силно преработените храни да предизвикат пристрастяване? Това е въпрос, който изследователите обсъждат от години, тъй като нездравословното хранене често включва продукти, пълни с рафинирани въглехидрати и добавени мазнини. За да се намери решение, нов анализ на Мичиганския университет и Техническия университет на Вирджиния e взел критериите, използвани в доклада на главния хирург на САЩ от 1988 г., който установява, че тютюнът е пристрастяващ, и го прилага към храните. Въз основа на критериите, определени за тютюна, констатациите показват, че силно преработените храни могат да предизвикат пристрастяване, казва водещият автор Ашли Герхард, доцент по психология в Мичиганския университет и Александра Ди Феличеантонио, асистент в Института за биомедицински изследвания „Фралин“ към Техническия университет на Вирджиния.
Всъщност, потенциалът за пристрастяване към храни като чипс, бисквити, сладолед и пържени картофи може да бъде ключов фактор, допринасящ за високите разходи за обществено здраве, свързани с хранителна среда, доминирана от евтини, достъпни и силно продавани високо преработени храни, отбелязват изследователите. Изследването, публикувано в настоящия брой на Addiction, предлага доказателства, че силно преработените храни отговарят на същите критерии, използвани за идентифициране на цигарите като пристрастяващо вещество:
– Предизвикват компулсивна употреба, когато хората не са в състояние да ги спрат или намалят (дори животозастрашаващи заболявания като диабет и сърдечни заболявания);
– Могат да променят начина, по който се чувстваме и да предизвикат промени в мозъка, които са от подобна величина, като никотина в тютюневите изделия;
– Те са силно подсилващи.
„За отбелязване е, че в мозъка няма биомаркер, който да ни казва дали нещо е пристрастяващо или не“, казва доц. Герхард. „Идентифицирането, че тютюневите продукти са пристрастяващи, наистина се свежда до тези критерии, които са издържали десетилетия на научна оценка. Силно преработените храни отговарят на всеки един от тях“, допълва изследователят. Ди Феличеантонио смята, че способността на силно преработените храни бързо да доставят неестествено високи дози рафинирани въглехидрати и мазнини изглежда ключова за техния потенциал за пристрастяване. Силно преработените храни съдържат сложни вещества, които не могат да бъдат опростени до един химичен агент, действащ чрез специфичен централен механизъм. Същото може да се каже и за индустриалните тютюневи изделия, които съдържат хиляди химикали, включително никотин.
Източник: Newswise