Документалният моноспектакъл „Чист“ с участието на актьора Теодор Папазов бе представен в Плевен по повод Международния ден за борба със злоупотребата и нелегалния трафик на наркотични вещества – 26 юни. В две представления – пред младежи и специалисти от свързани професии, роденият в Плевен актьор разказа автентичните разкази на хора, преминали през огромни изпитания, за да се върнат към нормалния живот. Хора които макар да са били на дъното, са успели да се оттласнат от него, за да могат днес да кажат „Аз съм чист!“.
Ето какво сподели Теодор Папазов малко преди да излезе на сцената:
– Как се роди идеята за моноспектакъла „Чист“?
– Идеята е на Любо (бел. ред. режисьорът Любомир Сапунджиев), с когото сме състуденти от Театралната академия. Той реши да направи спектакъл за хора, които страдат от зависимости и ми се обади, тъй като ме познава от дълги години и знае, че също имах такъв проблем. Това, което правим, се нарича „вербатим театър“ и първоначално бях много против тези неща. Никога не съм мислил, че ще участвам в подобна постановка. Характерното при него е, че слушам историята от слушалка в ухото ми и я предавам едно към едно – с всички паузи и вдишвания – за да бъде максимално достоверно и публиката да усети не мен, а човекът, който стои зад тази история. Лично за мен това е по-трудно от обикновения театър, защото ме ограничава като актьор – не мога да усетя публиката и да дам повече от себе си. Просто трябва да следвам дадения човек с неговия емоционален багаж.
– Споделяш в интервюта съвсем открито за твоя проблем със зависимостта?
– Да, така прецених за себе си. Много от така да ги наречем „нашите“ все още се крият. Популярно е да се казва „анонимен наркозависим“ или „анонимен алкохолик“, но има приказка, че само ние сме си мислили, че сме анонимни. А всъщност всички около нас са знаели какво се случва. В моя случай за това нещо знаеха хората, с които се движих и тези, с които работих. Родителите ми не знаеха, въпреки че сме се събирали на различни празници и те са си мислели, че само заради повода пия толкова много. Покрай алкохола имаше и други вещества, но вече осма година съм чист.
– Как дойде спасението от дрогата лично за теб?
– Накрая не можех изобщо да функционирам нормално. Тялото не ме слушаше – ходеше да си взима само, макар че имах съзнанието, че не искам и трябва да спра. Така се стигна до етап, в който влязох в постоянен запой за около месец и половина. Вече разбрах, че трябва да потърся помощ и започнах да звъня на най-различни места. Тогава майка ми ми помогна и ме свърза с Терапевтичен център „Жива“, влязох там и седем месеца бях в затворена среда.
– Трябва ли много силна воля за това?
– Не, според мен това с проявата на воля касае по-скоро хора, които не са зависими. Специално при това заболяване има някакви „хакове“, самоманипулации и самовнушение, за да преминеш оттатък. С воля никой не е успял или поне това е по-малката част от хората, които страдат от зависимост.
– А всеки ли успява да се справи, след като попадне в тази среда?
– Много зависи. Моята група се оказа доста амбициозна и всички искаха да се справят и да се измъкнат от дъното. Но има други групи, при които успеваемостта не е толкова голяма. От хората, с които бях аз в този терапевтичен център, може би само един-двама направиха „пробив“ – това е, когато си бил чист, но пак се върнеш там. Това са неща, които се случват постоянно и от които много се плаша. Знам къде съм бил и че връщането е много трудно. Всичко започва отначало, а аз тъкмо започнах да подреждам живота си и да го пълня с най-различни разнообразни неща.
– Какъв е рискът, според теб, да се стигне до такъв „пробив“?
– Аз съм чист от толкова време, че съм успял да преодолея импулсите за повечето неща. С цигарите, например, не успях да се справя. Продължавам да ходя на сбирки поне веднъж в седмицата и се грижа за това всеки ден, защото заболяването живее вътре в теб и само чака да направиш грешен ход, за да те изманипулира.
– С какво лично ти замени зависимостта след престоя в терапевтичния център?
– Основно с ходенето на сбирки, което е препоръчително, след като си бил в такъв център. При такова заболяване в душата се отваря една голяма яма, която няма запълване. Единственото нещо, с което може да се запълни, е грижата за самия себе си. В първите пет години човек е много лабилен. Емоциите постоянно играят нагоре-надолу и чак след това ставаш малко по-уравновесен. Но трябва търпение и време. И пак казвам – никой не е застрахован, че няма да се върне към зависимостта, след като веднъж е спрял.
– Преживяваш ли отново тези моменти сега, излизайки на сцената с моноспектакъла „Чист“?
– Не бих казал. По-скоро имам някакво усещане. Ходя със страх това да не ми се случи и съм много предпазлив. Защото изходите са три – затвор, болница или смърт.
– А какви са впечатленията ти от начина, по който публиката възприема този спектакъл?
– Това ни е едва пето представление, като досега сме го играли само пред зависими или хора, които се интересуват от този проблем – селектирана, бутикова публика. Всеки гледа по различен начин. Ако тези, които тепърва осъзнават, че имат проблем, се идентифицират в някого от персонажите, е много хубаво и се радвам, че помагаме. Тук в Плевен за първи път ще играя пред младежи и ми е много интересно как ще реагират. Защото в спектакъла се говори за различни зависимости – всички, от които са много опасни. Особено хазартът, където няма никакъв контрол. Там веществото е различно, но зависимостта е същата.
– Как виждаш бъдещето на спектакъла?
– Все още сме в началото и тепърва го разработваме. Мисля, че малко ще го ъпгрейднем с допълнителни видеа и може би ще сменим някои от разказите вътре. Постоянно ще има нови истории, тъй като имаме много зависими приятели, които биха разказали за това, което са преживели.
– Какво е твоето послание към хората, които са осъзнали, че имат някаква зависимост?
– Да търсят помощ, но не от приятели, а от хора, които са преминали през това.
