Зависимостта към болкоуспокояващите медикаменти се увеличава поради липса на бдителност от страна на медицинските специалисти, според ново проучване на Университета в Съри. Пациенти, зависими от болкоуспокояващи, описват чувството, че „живеят в мъгла“ и са игнорирани и неразбрани от представителите на медицинската професия. В първото по рода си проучване в Обединеното кралство Луиз Нортън и д-р Бриджит Диб от Университета в Съри са изследвали опита на пациенти, зависими от лекарства за хронична болка. Фармакологичното лечение на хронична болка обикновено включва потенциално пристрастяващи вещества като нестероидни противовъзпалителни лекарства, габапентиноиди и опиоиди. Повишените нива на предписване на такива лекарства за облекчаване на болката са свързани с повишени нива на предозиране и злоупотреба.
Д-р Диб, старши преподавател по здравна психология в Университета на Съри, казва: „Все по-голям брой хора изпитват хронична болка, която може да попречи на ежедневието им и да доведе до депресия и тревожност. Медикаментите могат да помогнат за облекчаване на болката и да върнат усещането за нормализиране на живота на човек; въпреки това съществува риск от зависимост, която потенциално може да причини увреждане на жизненоважни органи, включително черния дроб и бъбреците. Първата стъпка за справяне с този проблем е да научите повече за опита на даден човек, как той възприема своята зависимост и как взаимодейства с другите, включително с лекарите“.
За да разберат повече, изследователите са провели интервюта с девет участници, които са станали зависими от лекарства за болка. Участниците са разказали за това как зависимостта им от болкоуспокояващи е довела до там, че не се чувстват пълноценни поради страничните ефекти от лечението. Мнозина също са изразили разочарование от липсата на алтернативни възможности за лечение за справяне с болката, като лекарствата се предписват твърде лесно. По-голямата част от участниците също така са споделили за недобрата си комуникация с медицински специалисти, като някои приписват причината за зависимостта си на тях. Мнозина смятат, че липсата на разбиране от страна на лекарите води до пропуснати възможности за забелязване на тяхната зависимост, позволявайки тя да продължи.
Според Луиз Нортън, взаимоотношенията с медицинските специалисти значително влияят на преживяванията на тези със зависимост от болкоуспокояващи. „Лекарите често могат да бъдат възприемани като авторитетни фигури поради техния опит и затова пациентите може да се притесняват да поставят под въпрос възможностите си за лечение. Въпреки това, чрез предоставяне на пациентите на изчерпателна информация лекарите могат да дадат възможност за по-споделено вземане на решения, при което пациентите се чувстват по-добре подкрепени и подготвени да управляват хроничната си болка“, коментира тя.
Изследователите отбелязват, че участниците се чувстват стигматизирани, когато говорят с другите за своята зависимост поради липса на разбиране за зависимостта им от предписаните лекарства за болка. Такива взаимодействия карат участниците да се чувстват засрамени и критични към себе си. Д-р Бриджит Диб добавя: „Тези, които са зависими от болкоуспокояващи с рецепта, не само трябва да се справят с зависимостта си от лекарствата, но и със срама и вината, свързани с такава нужда. Комбинирайки това с чувството, че са неразбрани и игнорирани от медицински специалисти, се стига до там, че емоционалните нужди трябва да се управляват заедно с тяхната физическа болка. За да предотвратят това, медицинските специалисти трябва да бъдат по-бдителни, когато предписват лекарства и да гарантират, че техните пациенти са напълно наясно с риска от зависимост, преди да започнат лечение“.
Източник: Medical Xpress