Пристрастяването към наркотични вещества е едно от най-неразбраните и порицавани здравословни състояния на обществото. Тази стигма обезсърчава много хора да търсят лечение, според нов доклад, публикуван в списание „Psychological Science in the Public Interest“. Изследванията на стигмата към хората с разстройство, свързано с употребата на вещества са относително оскъдни, се добавя в доклада. „Характеризирането на естеството и етиологията на стигмата върху тази злоупотреба е от решаващо значение за разработването на персонализирани и ефективни интервенции за борба с нея“, пишат психологът Ан Крендъл и социологът Брий Пери от Университета в Индиана.
Зависимостта от вещества се превърна в национална заплаха за здравето в САЩ. Степента на предозиране с наркотици се повиши през последните 20 години, движена главно от употребата на опиати и стимуланти. В скорошно национално проучване близо 66 милиона американци съобщават, че са злоупотребявали с алкохол за период от 1 месец, а около 20 милиона съобщават, че са използвали наркотици и лекарства с рецепта по немедицински причини.
Изследователите измерват стигмата върху злоупотребата с наркотици и психичните заболявания в три измерения:
– обществена стигма – негативните настроения на обществото към тези, които се борят с тези разстройства;
– самостигма – отрицателното мнение, което тези хора имат за себе си;
– структурна стигма – системни правила, политики и практики, които дискриминират хората с тези разстройства.
Като цяло изследването на стигмата се фокусира основно върху проблемите с психичното здраве, пишат авторите. Проучванията обаче показват, че злоупотребата с наркотични вещества обикновено е по-стигматизирана от психичните заболявания, отчасти защото тя се разглежда като по-контролируема. Шизофренията, обаче, предизвиква подобни нива на стигма, показват изследванията.
Проучванията на обществената стигма показват, че американците изразяват загриженост относно взаимодействието с употребяващите вещества, въпреки че тя намалява към лицата, описани като активно възстановяващи се. Хората със злоупотреба може да се сблъскат с жилищна дискриминация, намалени възможности за работа и по-ниски доходи. Проучванията също показват променливост в стигмата сред различните видове зависимости от вещества. Например лицата, които злоупотребяват с наркотици като хероин, се възприемат като по-опасни от тези, които злоупотребяват с алкохол или опиоиди, отпускани с рецепта. Последиците от обществената стигма, заедно със структурната и самостигмата, обезсърчават хората със зависимости да продължават да се лекуват, показват изследванията.
Някои проучвания идентифицират стратегии, насочени към намаляване на стигмата, като например образование, предназначено да противодейства на негативните нагласи, но тези подходи показват ограничен напредък. Това изисква изследователите да разработят по-силни методи за намаляване на стигмата. Стратегиите могат да включват подчертаване на възстановяването на индивида и намаляване на структурните бариери за лечение, като неадекватно застрахователно покритие и липса на достъп до основани на доказателства интервенции.
Източник: Medical Xpress