Превантивно-информационният център по зависимости (ПИЦ) в Плевен приключи дейностите по Национална програма „Кодово име Живот“ за тази учебна година в шестите класове на ОУ „Цветан Спасов“ в областния град. Учениците, за които това е втора поредна година по програмата, взеха участие в петте урока, проведени в часовете на класа през втория срок от обучителя в ПИЦ Радослав Христов. На занятията присъстваха и класните ръководители на четирите паралелки – Ирина Тавлинова, Габриела Велева, Венера Василева и Христина Първанова, които се включиха заедно със своите възпитаници в някои от модулите по програмата. Темите за шестокласниците бяха фокусирани върху рисковото поведение, последиците от него и алтернативите за младите хора; смисъла на това да умееш да отстояваш себе си; справянето с гнева и уменията за вземане на правилно решение в конфликтна ситуация, както и формулирането на лични цели.
„Благодарение на добрата комуникация с класните ръководители, получавам полезна обратна връзка за очакванията на учениците и техните потребности“ – коментира обучителят по програмата Радослав Христов. „Факт е, че игрите остават предпочитана форма за протичане на урока. Обикновено още на вратата на класната стая съм посрещан с въпроса „На какво ще играем днес?“, докато на обратния полюс са настроенията при модулите, в които децата трябва да създадат текст, в който обясняват определен казус“, сподели той.
Сред препятствията в работата през тази година Христов открои затрудненията на учениците с терминологията, включена в програмата – конкретно по отношение на думи като „отстоявам“, „канабис“ (въпреки доброто познаване на различните жаргонни форми) и „психоактивни вещества“. Предизвикателство са се оказали и дискусиите, свързани с целите, които децата си поставят, като от много от отговорите е станало ясно, че такива липсват както в краткосрочен, така и в дългосрочен план. Ако ли пък целта е формулирана, то тя най-често се свежда до рутинни неща от ежедневието. В тази връзка, интересен щрих е начинът, по който чрез рисунка учениците пресъздават как преминава денят на един шестокласник. Представеното от тях създава усещане за еднообразие и монотонност, което потвърждават в последвалата дискусия и самите деца. Според тях, ежедневието им се свежда до сън, ядене, ходене на училище и евентуално игра на телефона, докато активности, като спорт, извънучебни дейности и време, прекарано с приятелите, биват неглижирани и не намират място в рисунките.
Като позитивен факт, обаче, специалистът отчита това, че макар и с малки стъпки учениците постепенно усвояват умения за работа в група и разбират смисъла от екипната работа. „На фона на ярките индивидуалности във всеки от класовете подобен подход бе трудно приложим през миналата година при тогавашните петокласници, докато сега има напредък дори в колективите с по-темпераментни деца. Въпреки това, е необходимо да се работи повече в посока превенция на отхвърлянето на различните, тъй като подобни случаи не са рядкост, както и със самите родители, които често са в основата на това, които наблюдаваме като поведение в училище“, допълни той.
