23 превантивни срещи с включени 680 ученици, родители, учители за м. януари 2025 г. извън обичайния график на екипа на Общински съвет по наркотични вещества и Превантивно-информационен център по зависимости – Плевен, в резултат на трагичния инцидент с млади хора и употреба на вещества от началото на годината в Плевен. Критичните събития пораждат активност, на която трудно можем да разчитаме, когато „всичко е наред“ (поне на повърхността). Разбираемо: никой не иска да го занимават с нелицеприятни теми. Нашата материя не е нито „фън“, нито „куул“, нито розовее. Но използваме повода за пореден път да обясним какво „Е“ и какво „Не е“ превантивната работа на ПИЦ – Плевен. Не е за сплашване (което, апропо, често се очаква от нас – особено от възрастни, които разбира се са загрижени за своите млади). Отдавна вече не боравим със страшни картинки и видеа на хора, под въздействие на забранени и рискови вещества. Не е за осъждане на хорското, включително детско и младежко поведение. В превенцията и подкрепата за лица ние разбираме. Защото човечеството познава „веществата“ още от векове преди Христа. Те – веществата ще се променят, престъпният ум ще генерира нови такива, хората ще се променят, обстоятелствата ще се променят, но поведението на отделни лица, които „се запознават“ с психоактивните вещества ще се запази и винаги ще има хора, които по една или друга причина ще развиват сериозни проблеми.
И така – Какво е/не е превантивната работа на ПИЦ – Плевен?
Превенцията има за цел да формира или промени нагласата на младите хора относно употребата на ПАВ и рисковото поведение. Да насочи родителите и специалистите към рисковите фактори и симптомите при употреба на наркотични вещества. Да се даде шанс на проявяващите рисково поведение и техните близки за конструктивно излизане от девиантното поведение. В контекста на нашата работа идеята е да се предотврати или отложи във времето започването на употребата на всякакви ПАВ. Като цяло прави впечатление, че повечето деца не знаят значението на самата дума „превенция“ и разговорът ни започва от тук. Много често беше необходимо да правим препратка към COVID-пандемията, когато слагахме маски и се опитвахме да се предпазваме от вируса.
Какво очакваха от нас?
Една част от ръководствата на училищата, които посетихме, очакваха бързо организирани и проведени срещи, в които да предадем конкретна информация и знания за най-актуалните ПАВ за съответната възрастова група и вредите, свързани с тях. За други очакванията бяха свързани по-скоро с това да дадем „формула“, с която да „успокоим“ и „оправим“ нещата. Да сътворим ЧУДО и стреснем децата с някой „гаден“ филм или разкажем ужасяваща история, която да „отврати децата“ от наркотичните вещества. Много родители и учители търсеха „ваксина“, с която да имунизират децата срещу употребата на ПАВ и проявата на неприемливо поведение. Това са твърде големи очаквания – едва ли не, екипът ни с вълшебна пръчица да премахне употребата на вейпове и др. ПАВ с една среща.
Какво направихме?
Положихме усилия да отговорим по възможно най-адекватния начин на потребностите на деца, учители и родители. Опитахме да отговорим на нуждите, да свалим напрежението от децата, които бяха засегнати или повлияни от случилото се в Плевен. На достъпен за тях език коментирахме защо младите хора опитват наркотични вещества, какви са причините за това и с кого биха споделили в случай, че биват принуждавани да употребят или имат приятели, за които знаят, че го правят. На какви места и по какви поводи се употребяват вейпове, цигари, алкохол и марихуана, как да избегнат такива и да намерят смисъл за други забавления, чрез изкуство и спорт може би. Говорихме спокойно за проблема, за да валидизираме естествените в процеса на заявяването им като личности нужди, но и да назовем проблематично онова, което за някои от тях е просто експеримент. Не на последно място искахме да покажем на младежите, че има къде да потърсят помощ за себе си или за приятел и че не са сами.
Когато сме в училищна среда, ние знаем, че дейностите там са по-ефективни, ако са интерактивни, преживелищни, водени от външен за средата човек. Ако не заплашват, но пък предлагат алтернатива, развиват социални умения. А и на всичкото отгоре, трябва и да са забавни.
Редом с младите, проведохме обучения и дискусии с учители и родители относно предпоставките, сигналите за употреба на ПАВ и възможностите за интервенция при съмнения за употреба. Чрез публикации и интервюта в медиите сигнализирахме за опасностите вследствие употребата на ПАВ.
Какъв според нас е резултатът?
В нашата работа, за жалост, резултатът е трудно измерим – когато целиш промяна на нагласи и поведение, никога не е с бързо еднократно действие, а целенасочен процес. Но не е малко и това, че успяхме да се срещнем с още нови групи тийнейджъри, а с някои от тях да планираме и бъдеща работа. Успяхме да разсеем някои митове и заблуди сред по-малките ученици по отношение на веществата, за които са чували най-много и съществува най-голям риск да се сблъскат с тях. Част от резултата е по-доброто разбиране на въпроса за рисковото поведение и осмисляне на собственото такова. Другото би трябвало да се види във времето. Посредством дискусионните форми, с които се опитахме да достигнем до съзнанието на децата, успяхме да провокираме у тях някаква форма на отговорност към тяхното здраве. Получихме обратна връзка, че много от тях са споделили за тези срещи с родителите си, като са им разказали колко опасни за здравето са не само вейповете и наркотиците, а и цигарите и алкохола. От друга страна, популяризирахме дейността на ПИЦ-Плевен. Убедихме представителите на полицията и училищата, че сме експерти в областта на наркоманиите и можем да бъдем надежден партньор при справяне с проблемното поведение на юношите.
Какво още трябва да направим?
Трябва да продължаваме да предлагаме адекватна, според различните случаи, информация и подкрепа. Като цяло, тези еднократни срещи не са достатъчни, нужно е да се продължи. Необходими са родителски срещи, които да са подкрепящи за родителите и подпомагащи в процеса на израстване на техните деца. Превантивната работа (пак казваме) не е еднократна, епизодична среща. Тя е път, който предполага известна структурираност и постоянство. Тя не е и еднопосочна (само към младите). Родители, учители и като цяло обществото трябва да знае как да общува с младия човек и какви са неговите тревоги и потребности. В тази връзка, повече срещи с учениците и техните родители и учители биха били от полза.
Изключително важно е да обучим специалистите от институциите, работещи с деца, относно разпознаване и кризисна интервенция вследствие употребата на наркотични вещества. Да поддържаме изградените партньорски взаимоотношения с институциите, работещи с деца. Да сформираме среда от деца, неформални лидери в училищата, които да прилагат превантивни програми сред своите връстници.
Защото дрогите ги има в живота, без значение дали приемаме тяхното съществуване или не. И най-важното – никой, независимо от неговото образование, социален статус и материално благополучие няма застрахователна полица за тях. Ефективната превенция, подкрепа и лечение са невъзможни без ясно разбиране за причините и факторите, обуславящи използването на наркотици. Нека като мислещи хора знаем, че наркоманията е проблем на личността, на нейния малък свят, на този около нея, а не просто химичен проблем. Окончателното му решаване завършва с намаляване на търсенето, а не с намаляване на доставката.
Уважавайки личността и правата на младите, визуализираме този материал с изображения от AI арт-генератор, вместо архивни фотографии от събития.