Всички знаят, че пушенето е нездравословно. Пакетите цигари показват шокиращи изображения, предупреждаващи за болни бели дробове и гниещи зъби. И често чуваме в медиите как пушенето може да причини всякакви видове рак. Но повечето от нас вероятно не знаят, че пушенето всъщност увеличава и риска от психични заболявания. През последните години все повече изследвания показват силна връзка между тютюнопушенето и психичните заболявания. Изследователите обаче не са успели да стигнат до единодушие дали пушенето причинява депресия или други психични разстройства или пушим, защото искаме да намалим симптомите на латентно психично разстройство.
Заедно с двама свои колеги от Канада, Дъг Спийд от Центъра за количествена генетика и геномика към Университета в Орхус доказва, че пушенето може да доведе до депресия и биполярно разстройство. „Цифрите говорят сами за себе си. Тютюнопушенето причинява психични заболявания. Въпреки че не е единствената причина, пушенето увеличава риска от хоспитализация с психично заболяване с 250 процента. Тютюнопушенето обикновено идва преди психичното заболяване. Всъщност, много време преди това. Средно хората от набора от данни започват да пушат на 17-годишна възраст, като обикновено не са били приемани в болница с психично разстройство до навършване на 30 години“, обяснява Спийд.
Преди Дъг Спийд и колегите му да могат да отговорят дали пушенето може да причини психични разстройства, те са се нуждаели от много големи обеми данни. Може да има много различни причини, поради които развиваме психично разстройство. Поради това е важно те да разполагат с достатъчно данни. Учените получават достъп до UK Biobank, една от най-големите бази данни в света с информация за човешкото здраве. Базата данни съдържа генетични данни за повече от половин милион души. Генетичните данни са съчетани с много друга здравна информация и отговори, предоставени от участниците относно начина им на живот. Те подават данните в компютър и започват да търсят модели.
Статистически изглежда, че пушенето причинява психични разстройства като депресия, биполярно разстройство и шизофрения. Дъг Спийд и колегите му обаче нямат обяснение защо. Само няколко теории. „Все още трябва да открием биологичния механизъм, който кара пушенето да предизвиква психични разстройства. Една от теориите е, че никотинът инхибира усвояването на невротрансмитера серотонин в мозъка и знаем, че хората с депресия не произвеждат достатъчно серотонин“, казва той. Когато изпушите една цигара, никотинът активира производството на серотонин в мозъка. Освен всичко друго, това ви кара да се чувствате спокойни след пушене. Но ако продължите да пушите, никотинът ще има обратен ефект. Вместо това, той ще инхибира серотонина, което може да ви направи тревожни, разстроени и нестабилни. „Друго обяснение може да бъде, че пушенето причинява възпаление в мозъка, което в дългосрочен план може да увреди части от мозъка и да доведе до различни психични разстройства. Но както казах, все още не знаем със сигурност“, отбелязва Спийд.
Едно от нещата, които показват новите данни, е, че рядко започваме да пушим след 20-годишна възраст. Затова може би е добра идея да помислим дали не трябва да повишаваме възрастовата граница за купуване на цигари. „Това може да е добър начин да попречим на хората да започнат да пушат. Отново, ние не знаем защо хората не започват да пушат след 20-годишна възраст, но може би, защото ставаме все по-малко склонни да поемаме рискове с възрастта“, казва Дъг Спийд и продължава: „Промяната на закона и повишаването на възрастовата граница следователно може да има ефект. Поне има индикации за това“.
Източник: Medical Xpress