За изхода от омагьосания кръг на наркотиците – една история от първо лице
Ще го наречем Иван. Името е избрано произволно, но разказът е съвсем истински. Истински, като тези на много други младежи, попаднали в капана на дрогата и като опасността, от която никой не е застрахован. Мястото е Плевен, кварталът – вероятно същият, в който живееш ти, а училището – това, в което учиш, вече си завършил или изпращаш всеки ден децата си... Ето как започва всичко: „Продължих основното си образование в ново училище – нова среда, в която трябваше да се доказвам пред учители и съученици. Имаше група от класа ми, която ме тормозеше психически и физически и в училището, и навън, за което училищното ръководство знаеше, но не предприемаше нищо. При поредния такъв случай на помощ ми се притекоха момчета, които бях виждал в училището, но не учеха там, а в замяна на тяхната подкрепа трябваше да занеса пакет на непознат за мен адрес. Нямах избор, бях длъжник. И всичко се завъртя страшно бързо. От тази въртележка трудно можеш да...