Подобно на други фактори като възраст, пол и генетика, пушенето има голямо влияние върху имунните реакции. Това откритие e направено наскоро от екип от учени в Института Пастьор, използвайки група от 1000 здрави доброволци, създадена, за да се разбере променливостта в имунните отговори. Освен краткосрочното въздействие върху имунитета, пушенето има и дългосрочни последици. В продължение на много години, след като са се отказали от вредния навик, пушачите остават с ефект върху някои от защитните механизми на тялото си, придобити по време на пушене. Тези открития, които за първи път разкриват дългосрочна памет за ефектите от тютюнопушенето върху имунитета, са публикувани в списание Nature.
Имунната система на индивида се различава значително по отношение на това колко ефективно реагира на микробни атаки. Но как може да се обясни тази променливост? Какви фактори причиняват тези различия? „За да отговорим на този ключов въпрос, през 2011 г. създадохме група, включваща 1000 здрави индивида на възраст от 20 до 70 години“, коментира Дараг Дъфи, ръководител на отдела за транслационна имунология в Института Пастьор и част от екипа на изследването. „Въпреки че е известно, че някои фактори като възраст, пол и генетика оказват значително влияние върху имунната система, целта на това ново проучване беше да се установи кои други фактори имат най-голямо влияние“, обяснява той.
Учените излагат кръвни проби на голямо разнообразие от микроби (вируси, бактерии и т.н.) и наблюдават техния имунен отговор чрез измерване на нивата на секретирани цитокини. Използвайки големите количества данни, екипът определя кои от 136-те изследвани променливи (индекс на телесна маса, тютюнопушене, брой часове сън, упражнения, детски болести, ваксинации, среда на живот и др.) са имали най-голямо влияние върху изследваните имунни отговори. Открояват се три променливи: тютюнопушене, латентна цитомегаловирусна инфекция и индекс на телесна маса. „Влиянието на тези три фактора върху определени имунни реакции може да бъде равно на това на възрастта, пола или генетиката“, посочва Дъфи.
Що се отнася до тютюнопушенето, анализът на данните показва, че възпалителният отговор , който веднага се задейства от инфекция с патоген, е повишен при пушачите и освен това активността на определени клетки, участващи в имунната памет, е нарушена. С други думи, това проучване показва, че тютюнопушенето нарушава не само вродените имунни механизми, но и някои адаптивни имунни механизми. „Сравнението на имунните отговори при пушачи и бивши пушачи разкрива, че възпалителният отговор се връща към нормалните нива бързо след спиране на тютюнопушенето, докато въздействието върху адаптивния имунитет продължава от 10 до 15 години“, отбелязва Дараг Дъфи. „Това е първият път, когато е възможно да се демонстрира дългосрочното влияние на тютюнопушенето върху имунните реакции“, допълва ученият.
По принцип изглежда, че имунната система има нещо подобно на дългосрочна памет за ефектите от тютюнопушенето. Но как? „Когато разбрахме, че профилите на пушачите и бившите пушачи са сходни, веднага заподозряхме, че епигенетичните процеси са в действие“, казва Виолайн Сент-Андре, биоинформатик в отдела за транслационна имунология на Института Пастьор и първи автор на изследването. „Ние демонстрирахме, че дългосрочните ефекти от тютюнопушенето върху имунните отговори са свързани с разликите в метилирането на ДНК – с потенциала да модифицират експресията на гени, участващи в метаболизма на имунните клетки – между пушачи, бивши пушачи и непушачи. Следователно изглежда, че пушенето може да предизвика устойчиви промени в имунната система чрез епигенетични механизми“, споделя още тя.
Източник: Medical Xpress