Чудили ли сте се някога как заклет пушач лесно може да откаже цигарите, а друг се пристрастява за цял живот? Защо някои хора не могат да се справят със злоупотребата с алкохол, а други могат да го постигнат? Една от причините е генетичната предразположеност на човек да злоупотребява с вещества. Изследователи от UNC School of Medicine, водени от д-р Хйеджун Вон, се опитват да разгадаят тези основни генетични различия. Колкото повече научават, толкова по-голям е шансът да създадат терапии, които да помогнат на милионите хора, които се борят със зависимостта.
Д-р Уон, който е асистент по генетика и член на UNC Neuroscience Center, и негови колеги идентифицират гени, свързани с пушенето и пиенето. Изследователите установяват, че тези гени са свръхпредставени в определени видове неврони – мозъчни клетки, които задействат други клетки да изпращат химически сигнали в целия мозък. Изследователите, които публикуват доклада си в списание Molecular Psychiatry, също установяват, че гените, които са в основата на пушенето на цигари, са свързани с възприятието за болка и реакцията към храната, както и със злоупотребата с други наркотици, като кокаин. Други гени, свързани с употребата на алкохол, са свързани със стреса и ученето, както и със злоупотребата с други лекарства, като морфин. Като се има предвид липсата на настоящи възможности за лечение на разстройство, свързано с употребата на вещества, изследователите също така са провели анализи на публично достъпна база данни за лекарства, за да идентифицират потенциални нови лечения на злоупотреба с вещества.
Дългосрочната употреба на вещества и разстройствата, свързани с това, са свързани с много общи заболявания и състояния, като рак на белия дроб, чернодробно заболяване и психични заболявания. Въпреки това са налични малко възможности за лечение, до голяма степен поради пропуски в разбирането ни за протичащите биологични процеси. „От проучвания на близнаци знаем, че генетиката може да обясни защо някои хора използват и злоупотребяват с вещества, освен заобикалящите фактори, като семейни проблеми или лична травма“, казва д-р Уон. „Генетичните изследвания, като проучвания за асоцииране на целия геном (GWAS), предоставят начин за идентифициране на гени, свързани със сложни човешки черти, като пристрастяване към никотин или прекомерно пиене“, обяснява ученият. Чрез GWAS изследователите могат да идентифицират региони в генома, които играят роля в определени черти, в сравнение с индивиди, които не проявяват чертата. И все пак проучванията, обхващащи целия геном, не могат да ни кажат много за това как гените в тези региони влияят на дадена черта. Това е така, защото тези региони често са в „некодиращи“ региони на генома.
„Некодирането“ се отнася до факта, че гените в тези региони не превеждат – или кодират – своята генетична информация директно в създаването на протеини, които след това изпълняват известна биологична функция. Следователно какво всъщност се случва биологично в тези „некодиращи“ региони остава неизвестно.
„Нашите анализи показаха, че експресията на гени, споделени между чертите за пушене на цигари и употребата на алкохол, може да бъде променена от други видове вещества, като кокаин“, споделя още д-р Уон. „Като характеризираме биологичната функция на тези гени, ще можем да идентифицираме биологичните механизми, лежащи в основата на пристрастяването, което може да се обобщи до различни форми на разстройство при употреба на вещества“, допълва той. С тези открития сега е възможно изследователите на UNC и други техни колеги да изследват молекули, които правят пристрастяването много по-малко вероятно.
Източник: News-Medical.Net