Музикантите и техните екипи са известни с употребата на алкохол и наркотици, особено по време на турнета. Но със склонността си към хедонизъм музикалната индустрия може да бъде опасна за тези, които се борят със своята зависимост. Има ли подкрепа за онези музиканти, които предпочитат да се опитат да останат далеч от алкохола и наркотиците? Music Support, благотворителна организация в Обединеното кралство, която е специализирана в областта на психичното здраве и пристрастяването в музикалната индустрия, провежда редовен курс за обучение за първа помощ за психично здраве. Част от курса засяга злоупотребата с вещества.
По време на пандемията Tour Production Group (TPG), асоциация на професионалисти, занимаващи се с организиране на турнета, възлага на Music Support да разработи курс, посветен на този проблем. Резултатът е четиричасов семинар за обучение, свързано с пристрастяването и възстановяването от него, предназначен да помогне на хората, работещи в музикалния бранш, да се почувстват уверени в това да помагат на другите. Откакто уъркшоповете са започнали през 2021 г., Music Support е обучила повече от 100 души, а повишеният интерес е довел до удвояване на броя на сесиите, от месечни на двуседмични. „Това е нещо, което индустрията сега изисква“, казва Мат Томас, съосновател на Music Support и ветеран от музикалната индустрия, който сам се е борил със зависимостта. „Ако искаме да продължим да бъдем тази креативна, прекрасна индустрия, ще трябва да започнем да се подобряваме в подкрепата на психичното здраве или ще загубим много приятели“. „Битува твърде погрешно разбиране за пристрастяването към наркотици и музикалната индустрия“, казва Норман Бийчър, старши специалист по обучение и развитие в Music Support, който ръководи семинара. „Съществува неписано правило, че наркотиците и алкохолът са необходимост, ако сте музикант или работите в музикалната индустрия. Това трябва да се промени“, категоричен е той. Част от тази промяна е свързана с премахване на клишета, като романтизирания образ на опиянения музикант. „Това е възхвалата на рокендрола“, казва Ади Тригвасон, фронтмен на исландската метъл група Sólstafir, който споделя, че е спрял алкохола от 2013 г. „Всеки си представя как музикантът пие по бутилка бърбън на вечер. Лично аз мислех, че не можеш да бъдеш уверен в себе си, без да си пиян или дрогиран“, споделя Тригвасон. И допълва: „Съществува този културен мит за твореца, като алкохолик или наркоман. Отначало бях нервен, когато бях трезвен, че няма да мога да пиша. Всъщност това отключи нещо като творчески превключвател в мозъка ми“.
Майк Кер от Royal Blood се съгласява: „Бях убеден, че да си с махмурлук или в нетрезво състояние е страхотно за творчеството ти. Но след като останах трезвен, написах третия албум на рок дуото Typhoons, който продължи серията им от албуми номер 1 в Обединеното кралство. Хората можеха да чуят, че използвам целия си мозък“, казва той.
Музикалната индустрия е изпълнена с високорискови ситуации, когато става въпрос за злоупотреба с вещества и пристрастяване. За мнозина турнето е най-предизвикателният аспект от това, което правят. „Не пиех, докато не започнах да се занимавам с музика“, казва кънтри певецът Морган Уейд. „Турнето е самотно занимание: изведнъж излизаш и някакси се отваряш за всички тези хора. Шумно е и е забавно, след това се връщаш в автобуса си, развълнуван си и си сам. А това може да бъде трудно“.
„Изминаха вече шест години и половина, а аз все още не съм свикнала да бъда трезва, когато съм на турне“, казва Нита Щраус, китаристка в групата на Алис Купър. „На моите солови турнета въведохме политика „без алкохол в автобуса“. Нямам нищо против групата и екипа ми да пият. Но ако отворя хладилника в автобуса и видя, че е пълен с алкохол, това вече е проблем“. Дъф Бати ръководи PR компанията Duff Press, представляваща музиканти като Def Leppard, Kiss и Slash. „Чувствах, че трябва да напусна музикалната индустрия, когато спрях пиенето“, казва той. „Моето схващане беше, че купоните са част от работата“.
Норман Бийчър обяснява, че е разработил семинара, за да насърчи разбирането, че не всеки, който пие е зависим. „Не смятам, че хората не трябва да пият въобще“. Това, което казвам е, че трябва да има баланс и да не възхваляваме пиенето. Ние не сме против алкохола, против хедонизма, против всичко. Това, което сме ние, е образование – и избор“, допълва Бийчър.
Източник: The Guardian