Тактиките чрез плашене подчертават най-лошите опасности от употребата на наркотици, за да създадат страх и безпокойство с надеждата, че страхът сам по себе си ще предотврати или спре рисковото поведение. Те изглеждат интуитивни за нас като възрастни. В крайна сметка ние умишлено избягваме ситуации, които ни плашат или ни карат да се тревожим, че ще бъдем наранени. Съответно, голяма част от превенцията е изградена около това употребата на наркотици да изглежда възможно най-плашеща и вредна. Симулация на автомобилни катастрофи, ужасяващи сцени, изображения на хора преди и след пристрастяване към наркотици, графични изображения на смърт и употреба на наркотици, лектори в аудиторията, които споделят как употребата на наркотици е съсипала живота им, видеоклипове на мъртви, пияни шофьори и други подобни са тактика на плашене. За съжаление, въпреки цялата креативност, енергия и пари, похарчени за тези тактики, изследванията показват, че тактиките за сплашване не работят за предотвратяване на злоупотребата с вещества.
Центърът за превенция към Администрацията за злоупотреба с вещества и услуги за психично здраве в САЩ е проучил използването на страх и тактики на плашене при превенцията на злоупотребата с вещества. Специалистите са прегледали повече от 1000 рецензирани изследователски статии за усилията за превенция на държавно и общностно ниво за период от 11 години. Този анализ е потвърдил, че тактиките на плашене са до голяма степен неефективни за предотвратяване на злоупотребата с вещества. Една от причините е, че тийнейджърите са устроени да се защитават срещу негативни съобщения, умни са и могат да осъзнаят, когато другите се опитват да ги манипулират. Те могат да се смеят или да се подиграват на съобщение, което смятат за нелепо, да отричат, че самите те са изложени на риск, да избягват изобщо да мислят за заплахата или да мислят за приятелите си, които употребяват наркотици и не са им се случвали тези страшни и негативни неща.
Въпреки че тактиките за плашене изглеждат интуитивни за нас като възрастни, трябва да имаме предвид, че мозъците на тийнейджърите са различни от тези на възрастните. Областта на предния дял на мозъка, която е рационалната и отговорна част от нашия мозък, е една от последните области, които се развиват напълно – тя не е напълно развита до средата на 20-те години. Според медицинския център на Университета в Рочестър, докато възрастните обработват информация с префронталния си кортекс, тийнейджърите използват своята амигдала, която е отговорна за техните емоции. Накратко, тийнейджърите получават много емоционален принос, но не могат да обмислят всичко, което може да допринесе за импулсивни и рисковани решения.
Поемането на риск също е нормална част от развитието на подрастващите. Докато всички тийнейджъри се ангажират с поемането на рискове, някои млади хора търсят екстремни рискове или много силни усещания. Тактиките на сплашване представят употребата на наркотици като нещо, което е много рисковано поради мощните му ефекти. Някои поемащи рискове и търсещи сензации младежи може умишлено да търсят нещо, което е толкова мощно и опасно, за да задоволят емоционалните си нужди. Тийнейджърите също са по-склонни да поемат рискове, когато знаят, че техните приятели или връстници ги гледат. Те искат одобрението на връстниците си и свързват рисковото поведение с това одобрение.
И накрая, тактиките за плашене могат да изпращат нежелани съобщения. Въпреки че може да искаме младежите да чуят, че наркотиците са вредни за тях, не можем да сме сигурни, че те ще го направят. Вместо това, някои тийнейджъри може да чуят или почувстват, че всички около тях употребяват наркотици, което увеличава натиска на връстниците им да използват наркотици. Може да си помислят, че това е широко разпространен проблем, невъзможен за избягване. Младите хора, които вече употребяват наркотици, може да се почувстват утвърдени в употребата им, когато чуят, че тийнейджъри в цялата страна също употребяват вещества.
Какво могат да направят родителите?
– Първо и най-важно – не разчитайте на тактики за плашене. Не забравяйте, че вие сте моделът за подражание на вашето дете. Тийнейджърите слушат родителите си и когато родителите определят правила и очаквания относно употребата на алкохол, тютюн и наркотици, това може драстично да намали вероятността тийнейджърите да злоупотребяват с вещества.
– Обсъдете последствията от действията на вашия тийнейджър, за да му помогнете да свърже импулсивното мислене с фактите. Това помага на тийнейджърите да създават връзки и да бъдат по-малко импулсивни в бъдеще.
– Напомнете на тийнейджърите, че са издръжливи и компетентни. За подрастващите може да е трудно да променят дадена лоша ситуация. Може да им помогне, ако им напомните за моменти в миналото, които са смятали, че ще бъдат опустошителни, но в крайна сметка са преминали успешно през тях.
– Запознайте се с нещата, които са важни за вашите тийнейджъри. Покажете интерес към това, което правят. Това им показва, че ги цените.
– Попитайте тийнейджърите дали искат да отговаряте, когато дойдат при вас с проблеми, или просто искат да ги слушате. Понякога тийнейджърите просто искат да споделят проблемите си и не искат помощ за разрешаването им. Опитите за разрешаване на проблеми, когато вашият тийнейджър просто иска да го изслушате, може да повлияе на това дали те ще дойдат при вас в бъдеще.
Източник: Prevention Action Alliance