Изследователски екип от университетите в Кьолн, Манхайм и Хайделберг установява, че дори еднократен прием на алкохол променя трайно морфологията на невроните. По-специално, структурата на синапсите, както и динамиката на митохондриите – силовите центрове на клетката, които се влияят от алкохола. Използвайки генетичната моделна система на плодовата муха Drosophila melanogaster, проф. д-р Хенрике Шолц и членовете на нейния екип Мишел Тегтмайер и Михаел Бергер доказват, че промените в миграцията на митохондриите в синапсите намаляват възнаграждаващия ефект на алкохола. Тези резултати предполагат, че дори едно питие може да постави основата на алкохолна зависимост.

Какви промени в мозъка съпътстват прехода от спорадично пиене към хронична злоупотреба с алкохол? Това е въпросът, който изследва съвместният изследователски проект. Повечето проучвания са изследвали ефектите от хроничната консумация на алкохол върху хипокампуса – контролния център на нашия мозък. Поради това малко се знае за острите невронални взаимодействия на критични рискови фактори, като първото алкохолно опиянение в ранна възраст, обяснява проф. Хенрике Шолц: „Ние се заехме да открием зависими от етанола молекулярни промени. Те от своя страна осигуряват основата за постоянни клетъчни промени след еднократна остра интоксикация с етанол. Ефектите от еднократно приложение на алкохол са изследвани на молекулярно, клетъчно и поведенческо ниво. Работната хипотеза беше, че подобно на формирането на памет след един урок, еднократно приложение на етанол би формирало положителна връзка с алкохола“, обяснява тя.

Екипът тества хипотезата си, използвайки изследвания върху плодови мушици и мишки и открива предизвикани от етанол промени в две области: митохондриална динамика и баланс между синапсите в невроните. Митохондриите снабдяват клетките и особено нервните клетки с енергия. За да доставят оптимално енергия на клетките, митохондриите се движат. Движението на митохондриите е нарушено в клетките, третирани с етанол. Химическият баланс между някои синапси също е нарушен. Тези промени остават постоянни и се потвърждават от промени в поведението на животните: мишките и плодовите мушици показват повишена консумация на алкохол и рецидив на алкохола на по-късен етап.

Морфологичното ремоделиране на невроните е добре известна основа за учене и памет. Смята се, че тези така наречени механизми за клетъчна пластичност, които са централни за ученето и паметта, са в основата на формирането на асоциативни спомени, свързани с наркотиците. Следователно, някои от наблюдаваните морфологични промени могат да повлияят на формирането на памет, свързана с етанол. Заедно с миграцията на митохондриите в невроните, които също са важни за синаптичната трансмисия и пластичност, изследователите предполагат, че тези зависими от етанол клетъчни промени са критични за развитието на пристрастяващо поведение.

„Забележително е, че клетъчните процеси, допринасящи за такова сложно поведение, са запазени при различните видове, което предполага подобна роля при хората“, казва проф. Шолц. „Това може да е възможен общ клетъчен процес, който е от съществено значение за ученето и паметта“, изразява предположение тя. И двата механизма биха могли да обяснят наблюденията, направени при мишки, че еднократно интоксикиране може да увеличи консумацията на алкохол и рецидивите с алкохол по-късно. „Тези механизми може дори да имат отношение към наблюдението при хора, че първото алкохолно опиянение в ранна възраст е критичен рисков фактор за по-късно развитие на алкохолна зависимост“, обяснява проф. Шолц. „Това означава, че идентифицирането на трайни промени, зависими от етанола, е важна първа стъпка в разбирането как пиенето може да се превърне в хронична злоупотреба с алкохол“, обобщава тя.

Източник: ScienceDaily