През последните 25 години д-р Стивън Тейлър е лекувал безброй хора с разстройство, свързано с употребата на вещества и други заболявания, свързани със зависимост. Но той никога не е лекувал „зависим“. Няма такова нещо като пристрастен, казва д-р Тейлър, който работи като главен медицински директор в отдела за поведенческо здраве на Pathway Healthcare в Бирмингам, Алабама. „Трябва да говорим за човек със зависимост или човек с разстройство, свързано с употребата на вещества“, обяснява специалистът.
Свързаните с наркотици свръхдози и смъртни случаи са се увеличили през последното десетилетие, въпреки че предписването на опиоиди е намаляло с повече от 44%, според Доклада за епидемията от свръхдоза за 2021 г. „Всяко разстройство, свързано с употребата на вещества, твърде често се разглежда като морален недостатък или признак на слабост. Стигмата не се отнася само за наличието на болестта – тя е свързана и с търсенето и достъпа до лечение за болестта“, коментира още д-р Тейлър. Някои стереотипи често се свързват с опиоидите. Това е още една стигма. Реалността е, че разстройството, свързано с употребата на опиати, засяга хора от всички сфери на живота, включително богатите и известните.
Американската асоциация по медицина (AMA) подчертава важността на използването на уважителен език, свързан не само с употребата на вещества, но и с психичното и сексуалното здраве, расата, пола и всички аспекти на грижите за пациентите. Някои думи могат да накарат пациентите да се чувстват несигурни или изключени или да наложат ограничения, които могат да повлияят на тяхното състояние. Хората не трябва да се наричат потребители, пристрастени или наркомани, се казва в насоките на AMA. Вместо това, лекарите трябва да се отнасят към такива пациенти като „човек с разстройство, свързано с употребата на вещества“. Пациентът не „рецидивира“ – той изпитва рецидив на симптомите. Няма „мръсни тестове за наркотици“ – има положителен тест за определено вещество. Те не са „чисти“ – те се въздържат от наркотици или са в състояние на възстановяване или ремисия.
„Все по-голям брой лекари признават, че думите имат значение и че те могат да предадат съобщение по начин, който не кара пациента да се чувства изключен“, смята д-р Тейлър. Пациентите са нещо повече от тяхното заболяване. Това се отнася за всички заболявания, не само за лечение на зависимости. Специалистът си спомня времето, когато е лекувал дългогодишен негов пациент, млад мъж с разстройство, свързано с употребата на опиати. „Той беше в колеж и беше станал изключително пристрастен към хероина“, разказва д-р Тейлър. Пациентът никога не е предполагал, че това ще му се случи, че ще стане, по думите му, „зависим“. Използвайки различен език, д-р Тейлър насочва пациента си към друга гледна точка. „Ти не си наркоман“, казва му той. „Ти си същият страхотен млад мъж, когото опознах, когато беше тийнейджър. Просто страдаш от пристрастяване“. След като пациентът осъзнава, че той не е неговата болест, успява да овладее и излекува своята зависимост. Днес той е студент в юридически факултет и е в стабилно, дългосрочно възстановяване от две години.
Източник: AMA