Мозъците на хората, които намалят консумацията на алкохол, както и на хората, които са се отказали напълно от пиенето, имат по-голям обем в определени региони, отколкото на хората, които пият повече, според ново проучване на възрастни, лекувани за разстройство, свързано с употребата на алкохол. Регионалните мозъчни обеми на хора, които възобновяват пиенето на нискорискови нива (не повече от приблизително три питиета на ден за мъже, 1,5 питиета на ден за жени) на алкохол, са по-сходни с мозъците на тези, които продължават да се въздържат, отколкото с тези, които пият при по-високи нива на риск (средно пет или повече напитки на ден). Проучването, публикувано в Alcohol: Clinical and Experimental Research, предполага, че намаляването на пиенето може да донесе ползи за мозъчната структура и психичното здраве и да се счита за потенциално жизнеспособна или по-постижима цел от въздържанието за някои хора с разстройство, свързано с употребата на алкохол.
Изследователите са използвали ядрено-магнитен резонанс, за да сравнят обема на кората в различни области на мозъка на хора с разстройство, свързано с употребата на алкохол, които са получили лечение и впоследствие са спрели да пият, възобновили са пиенето, но при нива с нисък риск, или са възобновили пиенето при нива с по-висок риск. Приблизително осем месеца след лечението въздържанието и намаленото пиене при ниски и по-високи нива на риск се свързват с разлики в обемите на мозъка в кората. Тринадесет от 34-те изследвани области на мозъка показват значителни разлики по групи. В сравнение с контролна група от хора без разстройство на употребата на алкохол, които не пият много, пиещите с по-висок риск показват значително по-малък кортикален обем в 12 от 13 области на мозъка, представляващи интерес; пиещите с нисък риск са имали по-малък кортикален обем в девет от 13-те региона; въздържателите в шест от областите.
По-конкретно, пиещите с по-висок риск показват по-малък обем от въздържателите в четири фронтални области и във вретеновидния и прецентралния кортикални региони. За разлика от това, пиещите с нисък риск се различават значително от въздържателите само в прецентралния и ростралния среден фронтален кортекс. Фронталните области на мозъка играят роля във вземането на решения, самонаблюдението и поведенческия контрол и поддържат когнитивни функции от по-висок порядък, включително регулиране на емоциите, работна памет и изпълнително функциониране. По-малкият обем в тези региони може да е свързан с по-малък капацитет за извършване на тези дейности.
Предишни проучвания показват, че намаляването на нивата на пиене, дори и да не е пълно въздържание, е свързано с по-добро психично здраве, физическо здраве, качество на живот, мозъчна структура и неврокогнитивни способности. Проучването предоставя подкрепа за ползите от намаленото пиене върху здравето на мозъка. Авторите препоръчват на изследователите и доставчиците на здравни услуги да обмислят намаленото пиене, а не само въздържанието, като потенциално жизнеспособен резултат за хора с разстройство, свързано с употребата на алкохол. Данните за проучването са събрани от шестдесет и осем участници на възраст от 28 до 70 години с разстройство, свързано с употребата на алкохол, приблизително осем месеца след започване на лечението за разстройство, свързано с употребата на алкохол. Контролната група се е състояла от 34 души на сходна възраст, които не са пиели или са пиели малко. Участниците, чиято дневна консумация на етанол е между 1 и 40 грама за мъжете и 1 и 20 грама за жените, са категоризирани като пиячи с нисък риск, а тези, които пият по-големи количества, са групирани в категорията на пиещите с по-висок риск.
Скромният обем на извадката от проучването, особено в категорията на по-тежките пиячи, и извадката предимно от ветерани от въоръжените сили може да ограничи възможността за обобщаване на резултатите. Бъдещи изследвания могат да оценят дали разликите в кортикалния обем съответстват на разликите в качеството на живот или функциониране на участниците. Като цяло, резултатите от проучването показват, че въздържанието и нискорисковото пиене след лечението са били свързани с по-добри мозъчни структурни резултати, отколкото възобновяването на по-рискови нива на пиене.
Източник: Medical Xpress