Играта на видеоигри е може би най-популярната дейност през свободното време на децата. Тази Коледа продажбите на хардуер и софтуер за видеоигри вероятно ще бъдат астрономически. Но с целия медиен шум около по-негативните аспекти на видеоигрите, изниква въпросът трябва ли родителите да се притесняват да купуват тези игри за децата си? Изтъкнатият професор Марк Грифитс, експерт по пристрастяването и изследовател, обяснява:
„Още през декември 1993 г. изнесох доклад за юношеската зависимост от видеоигри на конференцията на Британското психологическо общество, която получи повече публичност, отколкото съм получавал за всяко друго изследване, което съм правил. Той получи широко покритие във всички таблоиди и вестници, както и безкрайно радио и телевизионно отразяване, включително всички основни национални новинарски бюлетини. През януари 1994 г. получих писмо от водеща компания за видеоигри, която се оплакваше, че публикуването на моя доклад от средата на декември може да е повлияло на техните коледни продажби на видеоигри. Валидността на моето изследване също беше поставена под въпрос. От 1993 г. вероятно съм публикувал повече научни статии за пристрастяването към видеоигрите от всеки друг изследовател в света. Въпреки това, само защото моите изследвания постоянно идентифицират малък брой хора, които изглеждат пристрастени към видеоигрите, не означава, че по някакъв начин съм „анти-видеоигрите“.
Имам три деца и всички те са архетипни „скринейджъри“, които прекарват много време в игра на видео игри. Със сигурност имам мнение, че положителните страни на видеоигрите далеч надвишават отрицателните. Написал съм много статии, посочващи ползите от игра на видеоигри, включително образователни ползи, ползи за здравето, терапевтични ползи и психомоторни ползи (например координация око-ръка и увеличено време за реакция). И така, когато става въпрос за видеоигри, какво трябва да направят родителите? Като начало родителите трябва да разберат на какви видео игри всъщност играят техните деца. Всички видеоигри вече разполагат със система за оценка PEGI (паневропейска информация за играта), която съдържа не само конкретна възрастова оценка, но и конкретно съдържание на играта (като например дали видеоиграта включва секс, насилие, страх, псувни, хазарт, дискриминация и т.н.). Родителите може да открият, че някои видеоигри съдържат материали, на които биха предпочели децата им да не бъдат излагани.
Ако родителите имат възражения срещу съдържанието на игрите, те трябва да улеснят дискусията с децата си за това и, ако е уместно, да имат няколко правила. Например, родителите трябва: (1) да помогнат при избора на подходящи игри, които са забавни за децата им, (2) да говорят за съдържанието на игрите, така че децата да разберат разликата между измислица и реалност, (3) да обезсърчават самотни игри за дълги периоди, (4) да следват препоръките за възможните рискове, посочени от производителите на видеоигри, и (5) да гарантират, че децата имат много други дейности, с които да се занимават в свободното си време, освен да играят на видеоигри.
Трябва да се помни, че играта на видеоигри е само една от многото дейности, които детето може да прави заедно със спортни дейности, училищни клубове, четене, гледане на телевизия и общуване с приятелите си. Всичко това може да допринесе за балансирана диета за отдих. Но кога се превръща в проблем? Най-задаваният въпрос, на който родителите искат да получат отговор, е „Колко игра на видеоигри е твърде много?“. За да отговоря на този въпрос, създадох прост списък за проверка. Той е предназначен да проверява дали видеоиграта на детето излиза извън контрол. Задайте си тези прости въпроси. Вашето дете:
– Играе видео игри почти всеки ден?
– Често играе видео игри за дълги периоди (над три до четири часа наведнъж)?
– Става неспокойно, раздразнително и мрачно, ако не може да играе видео игри?
– Жертва социални и спортни дейности, за да играе видео игри?
– Играе видео игри, вместо да си пише домашните?
– Опитвате се да намалите играта на видеоигри, но не можете?
Ако отговорът е „да“ на повече от четири от тези въпроси, тогава детето ви може да играе твърде много и трябва да насърчавате други дейности, които да заменят играта на видеоигри. За щастие, много малко деца са истински пристрастени към видеоигрите, но като отговорни родители, нашата работа е да наблюдаваме как играят видеоигри и сега има много игри, с които можем да играем и ние. Сигурен съм, че много от тях ще бъдат в тазгодишните коледни чорапи“.
Източник: Medical Xpress