По-високите нива на образование са свързани с по-добро психично здраве. Известно е, че причинно-следствените връзки са трудни за установяване и обикновено са многофакторни. Въпреки това е доказано, че образованието е един от най-ясните индикатори за резултатите в живота като заетост, доходи и социален статус. Следователно това е силен предиктор за подобрено здраве и благосъстояние. Междувременно по-ниските нива на образователни постижения са свързани с по-нисък социално-икономически статус. Но няма проста стратегия за подобряване на здравето и икономическия успех на една нация. В миналото беше установено, че законите за задължителното училищно обучение, които налагаха законово задължение на децата да остават в училище по-дълго, водят до вредни последици за психичното здраве.
Изтъкваните причини затова образованите хора да имат по-добро психично здраве са, че те имат по-голям избор и следователно повече контрол върху живота си и по-добра сигурност. Тези, които получават висше образование, са склонни да печелят повече през целия си живот. Обратно е установено, че удовлетвореността от работата сред образованите хора е изненадващо ниска и се смята, че това може да се дължи на големи стремежи, които понякога се оказват неосъществими. По същия начин, удовлетворението от живота също може да бъде по-ниско в тази демографска група. Междувременно ниското образование се свързва с липсата на чувство за контрол и устойчивост. Последица от ниските образователни постижения може да бъде пониженият социално-икономически статус. Ниското образование се свързва с „липса на психосоциални ресурси“, като чувство за контрол, устойчивост, способност за забавяне на удовлетворението и достъп до културни дейности – и излагане на повече ежедневни стрес фактори. Тези негативни фактори са силно свързани с появата на депресия.
Множество фактори могат да допринесат за връзката между социално-икономическия статус и психичното здраве. Независимо от предизвикателствата, изследванията разкриват връзка между по-ниския социално-икономически статус и проблемите с психичното здраве. Установен е градиент в психичното здраве при анализи на независимите показатели за професия, доход и образование и това е непрекъснато през целия живот. Резултатите от изследванията, специално разглеждащи депресията, са противоречиви. Но има нарастващ консенсус в подкрепа на модела на причинно-следствената връзка. СЗО препоръчва на изследователите да балансират изследователските си усилия, като вземат предвид и положителното психично здраве – включващо емоционално, психологическо и социално благополучие. Понастоящем има малко проучвания, които избират да анализират един от двата модела – социален подбор или причинно-следствена връзка – в контекста на положителното психично здраве.
Източник: News-Medical.Net