Смята се, че през 1964 г. Боб Дилън запознава „Бийтълс“ с канабиса, което е основен момент в 60-годишната кампания за легализиране на марихуаната. Преди това марихуаната едва ли е била част от мейнстрийм американското общество, употребата й е свързана предимно с артисти, бохеми и така наречената градска низша класа. Дилън пее „Everybody must get stoned“ и „Бийтълс“ включват препратки към наркотици в музиката си, докато марихуаната, някога демонизирана, е рекламирана като по същество безвредна, по-безопасна от алкохола или тютюна. Шест десетилетия по-късно опасностите за здравето от употребата й вече се признават.
Марихуаната на 2024 г. не е марихуаната на дядо ви. Отглеждането на растения на закрито в богат на хранителни вещества разтвор, както и други постижения в агрономията, позволиха на производителите да увеличат концентрацията на психоактивната съставка в растенията канабис, тетрахидроканабинол или THC. Концентрацията на THC може да бъде 10 пъти или повече по-голяма от тази в марихуаната, която Дилън продава на „Бийтълс“. Има различни последици за здравето при хроничните потребители, включително тежки сърдечни проблеми и белодробни нарушени. Психични проблеми – изразена тревожност или пристъпи на паника, прогресиращи до временна психоза и дори подобно на шизофрения психотично заболяване – се появяват все по-често. Пристрастяването към канабис, за което някога се смяташе, че е рядкост, сега е нарастващ проблем.
Особено тревожно е сравнително ново състояние, описано наскоро в The New York Times, известно като синдром на канабиноиден хиперемезис или CHS. Няколко милиона души може да страдат от CHS в резултат на тежка употреба на канабис, което се проявява при пациентите като гадене, повръщане и болка. В тежки случаи CHS може да причини екстремна загуба на тегло, органна недостатъчност и в някои случаи смърт. Все още няма ефективно лечение за този синдром.
Източник: Medical Xpress