На 11 февруари 2025 г. светът отбелязва Деня на безопасния интернет – инициатива, която обединява милиони хора в усилията за по-безопасно, етично и отговорно използване на онлайн пространството.

Доскоро, когато говорехме с млади хора за разумно и безрисково поведение в онлайн среда темите бяха: секстинг, онлайн тормоза, риск от лесно хазартно изкушение или пристрастяване към игри…Днес вече болезнената тема е достъпът до забранени и рискови за здравето психоактивни вещества и всякакви техни „забъркани“ производни. Пак доскоро, човек трябваше да има опитност в проникването в „даркНет“, за да си набави „онова нещо“ – днес вече и това не ти е нужно  – далеч по-просто е. Повишената наличност на незаконни наркотици в интернет, вкл. и на неконтролирани прекурсори, „превземането“ от престъпни групи на онлайн платформи и социални мрежи, високият  риск от смъртни случаи от свръхдоза поради онлайн присъствието на фентанил и други синтетични опиоиди са някои от ключовите предизвикателства пред контрола на наркотиците в ерата на интернет.

Е, и?! Какво правим тогова? „Режем“ нета – не става!  

Нека просто се опитаме да разберем „живота“ на децата си в мрежата. Повярвайте, те самите (макар рядко да признават) имат сложни взаимоотношения с битуването  си онлайн.

Първото, което биха казали (разбира се!) е че имат положителни преживявания и цифровата свързаност им е много нужна. Че използват времето си онлайн като място за забавление, за настроение, забавление и учене, че се чувстват по-близо и по-свързани с приятелите си.

Онова, което не осъзнават обаче е, че много от тях имат проблеми с психичното здраве, или по-скоро с емоционално си състояние и „визията за тялото си“. Лавината от „яки“ визии ги кара често вярват, че „другите – от готините видеа и фото“ имат по-добър живот от тях. Много младежи признават, че това, което вижда онлайн, ги е карало да се опитат да променят тялото (често нездравословно). Но и това не стига – вече се опитват да променят и „съзнанието“ си (защото това правят „веществата“ с човек). Има една очертаваща се закономерност:  много тийнейджъри, които се чувстват „не ок“ офлайн (поради някаква причина) са по-предразположени и уязвими да им се случи някаква, също такава „не ок“ онлайн ситуация или присъствие.

Честата несигурност „как и къде“ точно се вписват в този живот и ежедневие ги кара да чувстват, че онлайн това е по-лесно: да те приемат, да намериш хора като теб, или по-готини, които ти стават „приятели“.

Младите все пак не са съвсем наивни – знаят , че не могат да вярват на всичко, което виждат онлайн, но…„Мрежата“ (за съжаление) вече е тежко осакатена от първоначалната си добра идея – да свързва хората очи в очи и те да си взаимодействат, независимо от разстоянията. Само едното криптирането и изчезващите съобщения доста промениха нещата – тийнейджъри с достъп до приложения са изложени на реален риск, без дори да го търсят, тъй като случайни дилъри ще рекламират директно на тях.

Утопично е да мислим, че можем да спрем онлайн преживяванията за децата и младите хора, на е необходимо да си даваме сметка, че все пак можем да опитаме да  познаваме и прилагаме инструменти за защита, които да поддържат един спокоен онлайн престой и живот. Струва си да познаваме и разбираме гледната точка на младите хора за новите и нововъзникващи технологии – те също искат промени и сигурност онлайн. И наистина има нещо и практики,  които могат да повлияят и променят начина, по който младите хора мислят, чувстват и действат онлайн и офлайн. На първо време, ето няколко прости неща, които възрастните можем да направим за своите млади:

  • Да се погрижим да управляваме очакванията на своето дете или тийнейджър за поверителност в мрежата;
  • Да не запушваме уши, а да сме наясно за жаргонни термини и „кодове“ на емотикони за различни видове употреба на наркотици.
  • Да опитаме да „забелязваме“ потенциално използване на тъмна мрежа или рисков „престой“ в определени оналайн пространства.
  • Да разбираме, че не е нужно да има признаци на пристрастяване, за да бъде човек изложен на риск от предозиране.
  • Да не чакаме любимото дете да удари дъното, да не се успокояваме с „ абе, да, ама то само веднъж – от любопитство, нали ги знаете младите“ – един само фентанил може да убие някого още при първата му употреба.