За Джесика Хърст началото на уикенда означаваше чаша вино. Пиенето беше и нейното предпочитание за всякакви ситуации – от борбата със социалната тревожност преди голямо вечерно излизане до отпускането след стресиращ работен ден. Но дойдоха и проблемите – чувство на тъга, безпокойство и стрес през следващите дни. Жителката на Торонто започва да преоценява ролята, която пиенето играе в живота й и какво означава това за нейното благополучие и психично здраве. Преди около шест месеца Хърст се отказва напълно от алкохола. Оттогава забелязах, че нещата са много по-балансирани, казва тя. „Все още се справям с ежедневните тревоги… но е много по-лесно“.
Не е тайна, че един купон може да ви разтърси главата – от мозъчното бръмчене до главоболието сутрин след това и чувството на безпокойство, което хората често получават, след като са изпили малко повече алкохол. Но какво всъщност ни казва науката за това как алкохолът влияе на мозъка ни? Докато проблемите с черния дроб, сърдечните заболявания и различните видове рак обикновено се коментират като потенциални въздействия на дългосрочното пиене, изследванията също така показват, че алкохолът може да повлияе отрицателно на психичното здраве или да повиши риска от когнитивни проблеми и деменция. От друга страна, намаляването или спирането му може да даде тласък на мозъка ви.
„Ние виждаме света през розови очила, когато пием“, казва Тим Стокуел, учен от Канадския институт за изследване на употребата на вещества и професор в Университета на Виктория. „Въпреки всичко, това е краткосрочният ефект. По-дългосрочният ефект е, че дори само за няколко часа алкохолът е депресант (на централната нервна система) и това повдигане на настроението се заменя с умора и тревожност“. Има все повече доказателства както за отрицателното въздействие на алкохола върху мозъка, така и за ползите от намаляването му, отбелязва изследователят д-р Хенри Кранцлър, професор по психиатрия и директор на Центъра за изследване на пристрастяването към училището Перелман към Университета на Пенсилвания. „Сънят се нарушава от алкохола, дори в скромни количества“, казва той, добавяйки, че по-тежкото пиене също отдавна се свързва с депресивно настроение.
Един преглед на публикувани медицински изследвания в края на 90-те години на миналия век предполага, че пациентите с разстройства на настроението и тревожността трябва да се въздържат дори от умерено пиене, тъй като то „се отразява неблагоприятно на техния клиничен ход и отговор на лечението“. По-тежкото пиене, казва Стокуел, може допълнително да ускори и преувеличи емоционалните възходи и падения. „Тревожността е по-належаща, по-интензивна е. Алкохолът ще ви я отнеме и ще я облекчи за кратко, но тя се връща по-жива от всякога“. Обширен доклад за вредите, свързани с алкохола, публикуван през 2018 г. от Световната здравна организация (СЗО), описва алкохола като „психоактивно вещество“, което засяга различни невронни пътища и части на мозъка. Това означава, че мозъкът е засегнат както докато някой пие – което може да се прояви като повишена увереност, намалени задръжки и време за реакция и евентуално увреждане, което може да направи дейности като шофиране много по-опасни. Употребата на алкохол е рисков фактор за състоянията на психичното здраве и има „високо ниво на коморбидност на тежки психични разстройства с нарушения, свързани с употребата на алкохол и други вещества“, според доклад на СЗО. Медицинската литература, се казва в доклада, също показва, че пиянството може да увеличи риска от когнитивна дисфункция, депресия или мисли за самоубийство. Изследвания предполагат, че високите нива на пиене може дори да отразяват ефектите от стареенето върху мозъка.
Източник: CBC News