За първи път изследователи демонстрират върху животни как системната злоупотреба с алкохол води до дългосрочни поведенчески проблеми, като уврежда мозъчните вериги, които са критични за вземането на решения. Плъхове, изложени на големи количества алкохол, показват лошо вземане на решения по време на сложна задача, дори след месеци на спиране. Ключови области на мозъка им са претърпели драматични функционални промени в сравнение със здрави плъхове. Констатациите, публикувани в списание Science Advances, предоставят ново обяснение на дългосрочните ефекти на алкохола върху познавателните способности.
„Вече имаме нов модел за негативните когнитивни промени, които хората с разстройство, свързано с употребата на алкохол, показват“, казва авторът на проучването Патриша Янак, невролог от университета „Джонс Хопкинс“, която изучава биологията на пристрастяването. „Ние знаем, че хората, които са пристрастени към алкохола, могат да покажат дефицити в ученето и вземането на решения, което може да допринесе за техните лоши решения. Имахме нужда от животински модел, за да разберем по-добре как хроничната злоупотреба с алкохол засяга мозъка. Знаейки какво се случва в мозъка на животно, когато то има тези трудности при вземането на решения, ще ни каже какво се случва при хората“, обяснява неврологът.
„Нашият експеримент беше доста предизвикателен и плъховете, изложени на алкохол, просто не можеха да се справят. Когато правилният отговор непрекъснато се променяше, контролните плъхове вземаха най-добрите решения по-бързо. Те действаха по-стратегически. И когато погледнахме мозъците им, невронните сигнали на контролните плъхове, свързани с вземането на решения, бяха по-силни“, споделя Янак. Екипът свързва поведенческите затруднения с драматични функционални трансформации в дорзомедиалния стриатум, част от мозъка, критична за вземането на решения. Алкохолът е увредил невронните вериги, карайки плъховете, изложени на алкохол, да обработват информацията по-малко ефективно. Изненадващо е колко дълго алкохолната зависимост уврежда познанието и невронната функция, дори след спиране на употребата. „Това може да ни даде представа защо честотата на рецидивите при хората, пристрастени към алкохола, е толкова висока. Предизвиканите от алкохол невронни дефицити могат да допринесат за решенията за пиене дори след като отидете на рехабилитация. Можем ясно да покажем, че тези дефицити могат да бъдат дълготрайни“, казва още тя.
Източник: Medical Xpress