Много видеоигри са проектирани да водят до пристрастяване. Дизайнерите на игри знаят, че ако успеят да накарат хората да играят техните игри за по-дълъг период от време, те често могат да направят повече пари от тях, като им продадат допълнително съдържание (като нови нива, герои, с които да играят и т.н.). Игрите често са проектирани да бъдат възможно най-предизвикателни, за да насърчат геймърите да изпитват чувство за постижение през цялото време на игра. Това е донякъде подобно на хазарта, където комарджиите получават малки печалби, за да бъде насърчено бъдещо залагане. Във видео игрите има множество „кукички“ за насърчаване на пристрастяващо поведение:
Високи резултати – една от най-разпознаваемите от тях е опитът за постигане на висок резултат, който може да накара играча да играе часове наред.
Да „превъртите“ играта – обикновено това е крайната цел за един играч.
Ролеви игри – много игри позволяват на играчите да създадат свой собствен герой, често във фантастичен свят, който може да бъде силно повлиян от техните действия в него. Като такива, играчите могат да се привържат силно към тези герои и света, в който живеят. За съжаление, прекаленото привързване към тези фантастични светове може да доведе до небрежност към отговорностите в реалния свят.
Откриване – много игри предлагат огромни светове за изследване и геймърите се насърчават да „открият“ колкото е възможно повече от тези светове.
Взаимоотношения – това се отнася главно до сферата на онлайн игрите, където играчите се групират с други играчи, за да постигнат обща цел. Най-известният пример е игра като World of Warcraft, където това поведение е силно насърчавано. Играчите често се чувстват добре приети в тези онлайн общности, което може да ги накара да се връщат там отново и отново.
Важно е да се отбележи, че не всички геймъри са пристрастени към видеоигрите. Много хора, които играят видеоигри, имат способността да играят отговорно – да балансират удоволствието от играта с ежедневните отговорности. Въпреки това, има признаци и симптоми на пристрастяване към видеоигрите – те могат да се видят както на физическо, така и на емоционално ниво:
– Умора поради липса на сън и продължителни периоди на игра.
– Мигрена поради интензивна концентрация или напрежение на очите.
– Синдром на карпалния тунел, причинен от прекомерна употреба на контролер (джойстик или геймпад) или компютърна мишка.
– Занемаряване на личната хигиена.
Емоционални симптоми на пристрастяване към видеоигри:
– Чувство на безпокойство и/или раздразнителност, когато не можете да играете.
– Заетост с мисли за предишна онлайн активност или очакване на следващата онлайн сесия.
– Лъжете приятели или членове на семейството относно времето, прекарано в игра.
– Изолация от другите, за да прекарвате повече време в игри.
– Двойна диагноза: депресия и пристрастяване към видеоигри.
Проучвания относно потенциалните зависимости между пристрастяването към видеоигрите и депресията показват тревожна връзка между двете. Ако и двете условия са налице, важно е да потърсите специализирана помощ. Ако депресията не се лекува заедно с пристрастяването, е по-вероятно пристрастяването да се повтори. Пристрастените към видеоигрите може да са толкова заслепени за вредата от тях, че да не могат да разберат, че видеоигрите са коренът на тяхната депресия. Вместо това те по-скоро гледат на видеоигрите като на потенциално бягство от депресията, като по този начин се озовават в порочен кръг.
Източник: Rutland Centre