Зависимостта често се нарича „семейна болест“, защото засяга не само човека, който се бори с нея. Обсъждането на пристрастяване, рецидив и възстановяване с всеки може да бъде непосилно, но е особено сложно да се обясни на дете. Има редица фактори, които влизат в обсъждането на пристрастяването и трезвостта с деца, включително самата конкретна ситуация, семейната динамика и възрастта на детето.
Не избягвайте да говорите за това
„В зависимост от възрастта на вашето дете, може да искате да обясните някои симптоми, които изпитвате, както и какво може да направи семейството, за да ви помогне“, казва д-р Неха Чаудхари, психиатър в Масачузетската обща болница и Харвардското медицинско училище. „В края на деня подчертаването, че вие като родител все още сте там и че се подобрявате от болестта си, е това, което ще утеши детето ви“. Д-р Чаудхари казва, че е важно да говорите за пристрастяването и възстановяването на детето си, както бихте говорили за всяка друга болест: ето моя проблем и ето как ще се справя. Не избягването на проблема е от ключово значение, защото независимо дали едно дете ще разбере или не пълната величина на пристрастяването, то може да усети, че нещо не е наред.
Бъдете възможно най-честни
„Важно е да бъдете честни с детето си относно това, което се случва, но също така е важно да филтрирате информацията въз основа на възрастта на детето – това, което казвате на 7-годишно дете, може да е много по-различно от това, което казвате на 15-годишно дете“, споделя специалистът по пристрастяването Арън Стърнлихт. „Важно е вашето собствено уникално родителство и семейна динамика да бъдат взети под внимание, когато обяснявате възстановяването от пристрастяването на дете. Не е добре да криете неща или да лъжете детето си, защото това му прави лоша услуга, ако научи за важен въпрос и може също да нарушите доверието на детето си, ако то подозира, че се случва нещо друго“. Подготовката е ключова, когато говорите с детето си за пристрастяване и възстановяване. Ще има зададени въпроси и притеснения, така че тези отговори, дори и само общи, ще ви осигурят спокойствие.
Запазете комуникацията отворена
Независимо от обстоятелствата, комуникацията е важна. Дръжте линиите за комуникация отворени и позволете на детето си да задава толкова въпроси, колкото има нужда. Опитайте се да потвърдите чувствата му, но не приемайте, че знаете как се чувства. Подробностите могат да бъдат спестени или ситуациите могат да бъдат опростени за по-свързан разговор, но да говорите с детето си за проблема, дори и да е толкова прост като „Болен съм и имам нужда от помощ“, е по-добре, отколкото да го игнорирате напълно. Пренебрегването на проблема може да повлияе негативно на връзката ви с дете, което може да започне да поставя под въпрос доверието си във вас.
Източник: WebMD