Никотинът е стимулиращ наркотик, който достига до мозъка за 10 секунди. Когато стигне дотам, той предизвиква освобождаване на адреналин, който може да накара човек да се чувства добре. Никотинът обаче предизвиква пристрастяване. Като съставка в цигарите, която кара хората да пушат, временният му успокояващ ефект е съпроводен с цял куп токсични рискове. Никотинът технически не успокоява мозъка. Като стимулант никотинът възбужда, а не отпуска мозъка, като освобождава адреналин. По време на стресови или тревожни моменти обаче това може да се почувства като прилив на енергия. Макар че в момента това може да се чувства успокояващо или приятно, ефектът бързо отслабва, което означава, че човек може да изпитва желание да консумира повече никотин. Хората с никотинова зависимост, които прекъсват цикъла, могат да изпитат симптоми на отнемане, включително:
– чувство на тъга;
– затруднения със съня;
– раздразнителност;
– замъглено или объркано мислене;
– безпокойство.
Никотинът предизвиква отделяне на адреналин, като достига до надбъбречните жлези. Това от своя страна увеличава сърдечния ритъм, честотата на дишане и кръвното налягане на човека. Никотинът се свързва с центровете за възнаграждение в мозъка, които регулират начина, по който хората изпитват удоволствие. Той също така предизвиква освобождаването на допамин – химически пратеник в мозъка, който кара хората да се чувстват добре. В резултат на това никотинът е силно пристрастяващ. Когато организмът свикне с него, той има по-слаб ефект. Това води до намаляване на допамина между отделните дози никотин, което предизвиква никотинов глад. Желанието за пушене на повече цигари може да съпътства никотиновия глад. Тютюнът съдържа хиляди токсични химикали, които се свързват със заболявания на почти всички органи, включително:
– рак;
– сърдечни заболявания;
– белодробни заболявания, включително хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ);
– диабет;
– очни заболявания;
– нарушения на имунната система;
– ревматоиден артрит;
– туберкулоза.
Тревожността е важна емоция, която е част от ежедневните реакции на човека. Ако обаче тревожността стане непреодолима или пречи на способността на човек да спи или да функционира у дома, на работа или в училище, може да има тревожно разстройство. Хората могат да предприемат ежедневни мерки за справяне с тревожността и да предотвратят превръщането й в неконтролируема. Това обаче може да включва използването на нездравословни навици, като например тютюнопушене, като механизми за справяне. Според проучване от 2023 г. съществува връзка между тревожността и депресията и това, че все повече хора започват да пушат по-често. Важно е да се намерят алтернативи, които намаляват тревожността, без да вредят на физическото здраве на човека. Те могат да включват:
– да бъдем активни;
– упражнения за дълбоко дишане;
– медитация;
– разговори в група за подкрепа.
Ако предприемането на ежедневни мерки за справяне с тревожността не намали нейното въздействие върху ежедневието, може да помогне разговор с лекар или специалист по психично здраве.
Източник: Medical News Today