Проф. д-р Матиас Бранд от университета в Дуисбург-Есен и неговият екип искат да разберат какво се случва в съзнанието на хората, които са пристрастени към Интернет. От 2020 г. насам учените търсят основни психологически и невробиологични процеси. Сега те публикуват първоначалните си открития относно функциите на самоконтрол в Американския журнал по психиатрия. Изследователите пишат, че хората с пристрастяваща употреба на Интернет средно се нуждаят от повече време, за да блокират разсейващите фактори и да вземат рисковани и импулсивни решения по-често, отколкото хората без симптоми на пристрастяване. Групата с патологична употреба също така прави средно повече грешки в задачи, където се изисква от тях да реагират или да не реагират на визуални стимули, свързани с Интернет.
Въпреки че това е в нормалните граници, има значителна разлика в сравнение с контролната група – дори когато се вземат предвид ефекти като възраст, интелигентност и психопатологични симптоми като депресия. „Нашите открития досега показват, че определени модели на мислене и поведение – особено тези, свързани със самоконтрола – играят важна роля за това дали някой развива Интернет зависимост и защо тя продължава“, казва водещият автор на изследването д-р Зилке Мюлер. Говорителят на изследователската група, проф. Бранд, добавя: „Предполагаме, че всичко се развива като верижна реакция: тези, които имат трудности със самоконтрола от самото начало, може да са изложени на по-висок риск от пристрастяване към Интернет. В същото време пристрастяването може да допринесе за по-нататъшен спад в самоконтрола с течение на времето“.
Между 2021 и 2024 г. общо над 1000 доброволци са обстойно изследвани с помощта на едни и същи инструменти на различни места в Германия за целите на проучването. Участниците е трябвало да изпълнят различни задачи по когнитивна психология и да отговорят на въпросници, наред с други неща. Изследователският екип ги класифицира като патологични/пристрастяващи, рискови или безпроблемни въз основа на техните симптоми, използвайки стандартизирано интервю, което оценява критериите за пристрастяване. Специална характеристика на това проучване е неговият обхват: „Проучване от този вид и мащаб е уникално в световен мащаб“, подчертава проф. Бранд. „Досега сме създали истинска съкровищница от данни, от които можем да извлечем важна информация за механизмите и процесите, които играят роля в пристрастяващото поведение“.
Източник: Medical Xpress